Изучаването на вейци е непреходно удоволствие само по себе си.

Изучать Вэйци – неоскудевающее наслаждение само по себе.

Калиграфска творба на Мастер Li Jing

PROFESSIONALLY SPEAKING: Takemiya's Cosmic Lectures
By Roy Laird

"...Shusaku was a very solid player, but Dosaku was stronger and more flexible. You can even see it in their calligraphy. Shusaku had a very strong, squared-off style, while Dosaku's style was more fluid..."

American Go E-Journal Volume 10, #34: July 27, 2009

Из лекциите на сенсей Такемия, автор Roy Laird
American Go E-Journal Volume 10, #34: July 27, 2009

"...Шусаку беше много солиден играч, но Досаку беше дори по-силен и гъвкав. Това може да се види дори от тяхната калиграфия. Калиграфията на Шусаку е много силна, почти квадратен стил, докато тази на Досаку е по-флуидна..."

Коментар: Разчитане на характера на човека по неговата калиграфия, в случая на двама професионални майстори от миналото, посочено от съвременен майстор...

Четирите изкуства...



Разпознават се, точно са си по реда!

На китайски "криза" означава "вей-ци" (вей-дзи, уей-дзи...) - Wei-Chi, но това не са същите йероглифи в бинома "вей-ци" - Wei-Qi(както е се нар. Го на китайски), дори се произнасят малко по по-друг начин.

В бинома "вей-дзи" (ще го пишем така, че да няма обърквация) първият йероглиф означава "опасност", а втория - "възможност". Така разбират кризата китайците.

Отделно Wei-Chi е названието и на 64-та хексаграма(Преди края) от Идзин или Книгата на промените. Хексаграма 64 е съставена от триграмите Огън и Вода.

Друга вариация по темата за Четирите изкуства.

Десетте заповеди на вейци.

Всяка заповед по 4 йероглифа.
От по 4 йероглифа се състоят и "36-те стратегеми".

Лирическият герой се намира на брега на битието. Слънцето отдавна се е скрило зад метафизичните си хоризонти и героят просто наблюдава картината.

МОРЕ И ТРЕВА

Пяна безплътна на тихия пясък
се унася в забрава и чезне във сън.
Спящи треви люшка ведрият вятър
и свежо облъхва растящия кълн.

С ефирни вълни необятната глъб
гальовно приспива спокойния бряг.
Плавно издига се светлият сърп
и облива с лъчите си росния злак.

Лирическия герой наблюдава картината, тя е като рисунките с пясък на мъдреците, като вълшебните амулети, които магьосника приготвя, като заклинанията, които ще изрече...
Всеки ще види и разбере нещо за себе си. Аз видях Хайку, отново магическото слово на поета-философ...


Пяна безплътна
на тихия пясък
се унася в забрава
* * *

И чезне(а) във сън
спящи треви
люшка ведрият вятър
* * *

Свежо облъхва растящия кълн
с ефирни вълни
необятната глъб
* * *

Гальовно приспива
спокойния бряг
плавно издига се
* * *

Светлият сърп
облива с лъчите си
росния злак
* * *

Хидео Накашима - Hideo Nakashima (1933)

Shogatsu no sankaku-nami ga to iu zo



Новогодишни


триъгълни вълни

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~п
м_и......н_а_ш_е_п_в_а_т: с.....и

С древни знаци се опитвам да кажа: "Двама човека играят Го".



Шан-Инска пиктограма "седящ на рогозка човек", след това обърната огледално, за да има още един човек, а по средата знак, означащ "поле".

Чайната церемония (чаною) е традиционно японско изкуство. Чаною в превод означава гореща вода за чай. Водещото начало на чайната церемония е поднасянето на чая от душа и с чисти помисли. Ранните форми на чайната церемония обикновено са били основани на показността и са били повод да се показват скъпи предмети в големи зали.През 14-15 век церемонията вече започва да се възприема като изкуство, в което водещо е духовното начало. През 15 в. един будистки учител –Мурата Джуко изпълнява ритуала на чайна церемония в изключително скромна обстановка пред аристократична публика. Чайната церемония се усъвършенства от майстора Сен но Рикю-той премахва всякакви ненужни предмети и излишни движения при поднасянето на чая. Чайните церемонии на Рикю се наричат вабича. След неговата кончина, внуците му продължават традицията и се създават нови и нови вариации на чайната церемония. Традиционната чайна (чашицу) е построена от бамбук и дърво, в която цари празнична атмосфера. Преди началото на ритуала, гостите биват поканени от домакина в градината, където им се поднася каменна купа с вода, с която те си измиват ръцете, тази част е като пречистващ ритуал. След това гостите влизат през нисък вход, с което се напомня, че всички са еднакви. При влизането в помещението гостите първо се покланят на свитъците, разположени в ниша, обикновено изобразяваща калиграфия на Дзен будист. Кайсеки е началната част на церемонията, в която домакинът поднася на своите гости обикновено ястие, в не големи количества, колкото да заситят глада си. След това им сервира сиропирани сладкиши (с това се отбелязва края на кайсеки). За разряването им се използва специална клечка, която служи и за хранене. Гостите се връщат в градината, излизайки по реда, в който са влезли и чакат да бъдат поканени отново.Това прекъсване се нарича накадачи. Съдът за чая, черпакът и купата се избърсват за символично пречистване. Домакинът с ритмични движения приготвя плътен чай и се пуска една купа между гостите. Първо се сервира на почетния гост (шокиаки), който отпива 4 глътки, почиства ръба на чашата и подава на следващия гост. Задължително е те да отпиват от едно и също място, символизиращо обвързването. Когато подава купата, гостът трябва да внимава лицето й ( страната с керамичен знак или украса) да не сочи към човека. След като и последния гост отпие от чая, чашата се почиства и се налива втора с малко по-разреден чай и с това настъпва края на официалната част на церемонията. Гостите благодарят на домакина, изказвайки възхищението си от гостоприемството и вкусовите качества на чая. Разговорите за Дзен философията са задължителни. Този етап се нарича хайкен. Една пълна чайна церемония с поднасянето на двата чая (коча и усуча) трае около 4 часа. Днес чайната церемония е популярна в целия свят. Съществуват много школи, в които се преподава това древно изкуство. А знаете ли колко струва най-скъпия чай в света?! Da Hong Pao или в превод „голямата червена одежда” се продава за 15000 евро....за 20 грама. Чайната церемония е красива и сложна. Целта е да се предразположи цялото наше същество към спокойствие, душевен мир и хармония. По разположението на чаените листа в чашата са разгадавали какъв ще бъде денят, но никога тази церемония не може да се извърши, ако сме по нощница, например. Защо? Защото някога е било лош признак да се види жената по спално облекло, а от нейна страна – липса на самоуважение. Освен това кожата на тялото след сън излъчва особена миризма, чрез нея също се отделят отпадъчни вещества. Дори само заради това, вземете душ и се преоблечете, ако се интересувате как изглеждате в очите на околните.