Това са ян и ин за източните представи. Но също и според западните представи.

Според една източна легенда, те се търсят за да се оженят (омъжат от гледна точка на Луната).

Самите понятия ин и ян се пишат с китайски йероглифи, значещи:
за ян - южен планински склон - огряван от слънцето;
за ин - северен планински склон - неогряван от слънцето.

От гледна точка на астрономията е ясно:
Слънцето е тяло, което излъчва светлина;
Луната е тяло, което свети с отразена светлина.

Българските коледни песни и вярата в слънцето

Анелия Горанова (откъси от докторска дисертация)


Култът към слънцето е съществувал от най-древни времена. Той е бил особено характерен за езическата религия на славянските племена, но също и за тракийските и прабългарските племена, населяващи територията на днешна България. За езическия култ към слънцето говорят немалко български и чуждестранни изследователи, като сочат, че в X-XI в. такъв бог-гръмовержец, съединяващ в свое лице и функциите на единния владетел на света, бил Перун, Дажбог [1,4] – син на Сварог, бог на слънцето у източните славяни. Южните славяни, към които спадат славянските племена, населяващи земите на България, също почитали като върховен свой бог Дажбог. С идването си през VII в. “прабългарите донасят със себе си добре развити представи за животворната сила на слънцето като обновител на природата и за неговата голяма роля в техния скотовъдчески опит” [12]. Под името Тенгри богът на слънцето бил почитан и от тях. Очевидно за религията на прабългарите се отнасят думите на Теофилакт Охридски в Житие на Тивериуполските мъченици: “Те (българите) не знаели Христовото име, служели на скитското безумие, както на слънцето, така и на луната и на другите звезди, а някои принасяли в жертва и на кучета” [2,7]. Много трудно могат да бъдат намерени корените на масово разпространения култ към слънцето в новосъздадената държава. “Както е известно, завареното местно население, етнически твърде смесено, е било в основната си маса християнизирано, но в неговото съзнание са били още живи античните представи за слънчевите божества от трако-гръко-римския пантеон” – пише Ив. Дуйчев [5]. С образуването на славянобългарската държава и с приемането на християнството вярата в слънчевите божества не престава. Ето какво пише арабският писател Ал-Масуд от X в. – един век след приемането на християнството в България: “...някои от тях същински християни, а между тях се намират даже езичници, слънцепоклонници”

Из шумерската и вавилонската митологии:

Великите Богове създатели дават живот на следващите богове, най важни от които са богът на Луната НАНА и неговите деца - богът на Слънцето УТУ и богинята на плодовитостта ИНАНА, чийто символ е планетата Венера. НА бога на Луната Нана(наричан от шумерците в древно време Зуен)съответства семитския бог Син, на бога на слънцето Уту - семитския бог слънчев бог Шамаш, на Инана съответства семитската богиня на любовта Ищар. така висшите божества вече стават седем. Те имат изключителното право да предначертават съдбата на всяко създадено същество или предмет.

[Заклинание Солнца]

Шамаш, когда ты восходишь над Великой Горой,
Когда ты восходишь над горою Смерти, над Великой Горой,
Когда ты выходишь из Дуль-куга, дома судьбы,
Когда ты восходишь над фундаментом неба,
Там, где пебо с землею слиты в одно,—
Великие боги спешат услышать твой суд,
Ануннаки бегут услыхать твои повеленья,
Люди, сколько их есть на земле, все тебя ожидают,
Всякий скот на земле с четырьмя ногами
Навстречу твоим лучам открывает глата.
Шамаш, мудрый и сильный, сам с собой ты в смете,
Шамаш, мощный воитель, суд небес и земли!
Все, чем полнится сердце, пусть оно тебе скажет, —
Жизнь всех чсловеков возвратится к гебо.
Жизнь того, о владыка, кто захвачен врагами,
От кого удалились правда и прямота,
Кто выносит немилость, кто живёт в униженье,
На кого нападают,— а ему невдомек,
На кого нападают, так, что он и не видит,
Кто охвачен заразой, кто охвачен тоской,
На кого злые духи поднимают свой голос,
К кому злые демоны проникают в постель,
Кого призраки злые в ночи одолели,
Кому злые черти сокрушают главу,
У кого злые боги измучили тело,
У кого бес недобрый дыбом поднял власы,
Кем могучей рулою обладает Ламашту
И кого лабасу ударяет рукой,
На кого нападает демон всяческой скверны,
Кого оком наметил полуночный Лилу.
Чью могучую грудь сжимает Лилиту,
На котором отмечен отверженный знак,
Тот, кто очарован враждебным проклятьем,
Тот, кого обозначили злые уста,
На кого клевещет язык злоречивый,
На кого поднял недруг недобрый глаз,
Кто проклятой слюной не к добру зачарован,
Кого волшебник словами связал, —
Шамаш! Его жизнь лежит пред тобою,—
Все народы ведешь ты, как единый язык.
Я сюда прихожу глашатаем Эа, —
Ради жизни больного послал он меня.
То, что Эа сказал мне, я тебе повторяю:
Моему государю, сыну своего бога,—
Рассуди его суд, прикажи повеленья,
От болезни и скорби исцели его тело,
Воду света и силы пролей на него,
И его изваянье окропи ты водою,
И омой его тело дождевою водой.
Злобный дух, злобный демон, злоумышленный призрак,
Злобный черт, злобный бог, злоумышленный бес,
Ламашту, лабасу, приносящие злое,
Лилу и Лилиту, помрачившие день,
И тоска и зараза, и болезни и скорби —
С моего государя, сына своего бога,
Как вода да стекут, от него да уйдут.
Шамаш, чье повеленье нерушимо вовеки,
В этот день да отпустит, да простит его грех;
Злоречивые козни от него да отступят,
Царский бог да прославит твою вышнюю мощь.
Этот царь исцеленный да поет твою славу,—
Я, твой раб, заклинатель, прославляю тебя!

Съгласно Анаксагор и Демокрит, Слънцето и Луната не били живи същества, а просто мъртви камъни, носещи се насам натам във вихъра на атомите.

Атомистичната теория...

Много преди нашата ера вавилонските наблюдатели н анебето забелязали, че дадена редица затъмнения - и слънчеви и лунни, се повтарят на всеки 18 години и 10 дена. Нарекли този период "сарос". Благодарение на него древните астрономи предсказвали кога ще настъпят затъмнения, но не знаели от какво се обуславя такава строга периодичност и защо един сарос е именно с такава дължина, а не с друга.

"Слънцето е златото на бедняците."
Натали Клифорд Барни

"Солнце — золото бедняков."
Натали Клиффорд Барни


Послепис: Луната се оприличава със среброто.

"Слънце и Луна" - акварел от Райчева!

otkrovenia.com/main.php?action=show&id=155994

"Хуай нан дзъ" 3:

"Концентрираните същности на Небето и Земята дадоха Ин и Ян. Концентрираните същности на Ин и Ян дадоха четирите сезона. Разпилените същности на четирите сезона дадоха десетте хиляди същества. Натрупващият се топъл дъх на Ян роди огъня, а есенцията на дъха на огъня създаде Слънцето. Сгъстяващият се студен дъх на Ин даде водата, а есенцията на дъха на водата създаде Луната."

Сэй сенагон. Записки у изголовья. Классическая японская проза ХІ-ХІV веков. Изд. „Художественая литература”, Москва, 1988


СОЛНЦЕ

Солнце всего прекрасней на закате. Его гаснущий свет еще озаряет алым блеском зубцы гор, а по небу тянутся облака, чуть подцвеченные желтым сиянием. Какая грустная красота!

ЛУНА

Всего лучше предрассветный месяц, когда его тонкий серп выплывает из за восточных гор, прекрасный и печальный.

ЗВЕЗДЫ

«Шестизвездие». Звезда Пастух. Вечерняя звезда. Падучие звезды, что навещают нас по ночам, – довольно любопытны. Но лучше бы у них не было такого длинного хвоста!

ОБЛАКА

Я люблю белые облака, и пурпурные, и черные… И дождевые тучи тоже, когда они летят по ветру.
Люблю смотреть, как на рассвете темные облака понемногу тают и становятся все светлее.
Кажется, в какой то китайской поэме сказано о них: «Цвет, исчезающий на заре…»
До чего красиво, когда тонкое сквозистое облако проплывает мимо ослепительно сияющей луны!

Слънцето и луната - еврейска приказка

Бог се заел да сътвори света. Отначало той не бил много доволен от онова, което излизало под ръцете му. Но в един момент изпънал ръка и я завъртял над главата си – и се появило Небето! После обхванал нищото с ръце, сякаш държал топка – и Земята била създадена! Но тъкмо щял да продължи със сътворението на другите неща, дошла Земята и помолила: – Господи, искам и аз да съм така близо до теб, както и небето. Бог успокоил Земята и й обещал да направи така, че никога да не се чувства самотна. После създал водата и планините, растенията и животните, а накрая и хората. Всичко тънело в дълбока тъмнина. Бог обаче искал да се порадва на своите творения и затова измислил Слънцето и Луната. Щом изгрели те на небето, всичко засияло в ярка светлина. Тогава Слънцето и Луната били еднакво големи и светели еднакво силно. Но скоро след това Луната се явила пред божия трон. – Чуй ме, Господи! Мисля, че твоите творения са прекрасни, но не намираш ли, че ще е достатъчно, ако само единият свети с ярка светлина – аз. Бог вдигнал ръка и накарал Луната да млъкне. Тъжно погледнал той към своето творение и с болка разбрал, че заедно с мира на света са се появили завистта и раздорът. Обърнал се към Луната и казал: – Луно, ще трябва да те раздробя. Ще направя от теб милиони звезди. Ще трябва да се научиш да се подчиняваш. Ще получаваш светлината си от Слънцето. Ще се наложи да се научиш и на смирение. От днес нататък ще стоиш в сянката на Земята. Така и станало. Луната настигнала Бог и поискала да му се извини, но Бог й рекъл: – Ти получи своята съдба. Но искам малко да те утеша. Ще ти дам един народ – еврейския, който по теб ще брои дните си и към теб ще отправя молитвите си. Така и до днес евреите пресмятат своя календар по Луната, а не както всички други народи – по Слънцето.

Превод от немски – Александър Панов

Древните египтяни считали, че годината имала 360 дни, но впоследствие те "установили, че съществуват още 5 дни към 360-те известни дотогава. Ето това е и причината вследствие на която се наложило да бъде осъществена календарна реформа. Тази реформа не била мит, но за нея се разказвало в един разказ на Плутарх от около 46 г.от н.е., който имал смисъла на легенда. Според нея богът на земята Хеб и богинята на небето Нут сключили брачен съюз. Тогава богът на Слънцето Ра проклел богинята Нут и се зарекъл децата й да не се родят в нито един от месеците на годината. Богиня Нут помолила мъдрият бог Тот да й помогне и той след като поиграл с богинята на луната зарове, спечелил от всеки ден на 360-дневната година от нейния свят по една седемдесет и втора част. От тези части Тот съставил пет допълнителни дни и им отредил места в края на годината извън месеците. Така богиня Нут получила пет дни и родила пет деца - Озирис, Хор, Сет, Изида и Нефтида. За да бъда омилостивен бог Ра допълнителните дни му били изцяло посветени. Оттогава слънчевата година се увеличила от 360 на 365 дни, но тъй като богинята на Луната загубила пет дни, лунната година се намалила от 360 на 355 дни.
Допълнителните пет дни от слънчевата година, които гърците нарекли впоследствие "епогамени" /свръх годишни/, не били прибавени към нито един от месеците на годината, които съдържали по 30 дни. Те се празнували в края на всяка година като рождени дни на боговете, появили се от брака на Хеб и Нут. По този начин всяка календарна година вече имала продължителност от 365 дни и била по-близо от преди до истинската големина на тропичната година."

от valentina1.hit.bg/7.htm
но същото съм чел в една книга за календарите