Поздравления, Магистре! Ето едно стихотворение за Константин Философ от великотърновския поет Радко Радков:
КОНСТАНТИН КИРИЛ ФИЛОСОФ
Забрави Константинопол, лавърите на Магнавър
за една камбанария, скрита като жилка лавър
в мрамора на планината. Нека твоят небосклон
бъде храмовият купол в манастира Полихрон.
Нека вятър от Егея, на маслинов лист засвирил,
да развява твойто расо. Ти приемаш име Кирил,
Константине Философе. Вече пачият писец
ще изписва твоя образ с ореола на светец.
И от тясната килия пътят, който в рая води,
ще премине през земите на славянските народи,
за да пръсне твойта шепа букви като семена.
Ала подвига започва от велика тишина,
от лика изпит на поста, от труда, от манастира,
който сред асми и вятър зазвучава като лира
в силните ръце на ангел. Трябва! Напусни света,
за да бъдеш вечно в него, за да вдъхнеш на пръстта
дух на разум и на слово. Забрави, че си магистър
на науките и слушай как шуми потокът бистър
с твойта кръв съзучен, с пулса на славянския ти глас.
Придобивай втори поглед от свещения екстаз,
за да виждаш зад нещата. Углъби се в Полихрон и
слей се с восъчните капки върху книги и икони.
Вземай образ на апостол, застани до своя брат.
Вам се пада свят за нива – приемете този свят!
Стиховете са от „Слово за Търновград” (1978 г.), публикувани в 1991 г.
geom-bg.com/?p=6766