Това е място, където го-инструкторите да споделят своя опит в обучението, техните методи на преподаване.
А защо не и забавните истории, които са неизбежни в този процес.




Започваме със съветите на Сейджо сенсей, които са проверени от практиката:

The most important things, everyone
should remember are following:

1. The major task of a teacher isn’t to make his students strong, it is to interest them in Go. If they are intrigued, they will study
by themselves. Telling Go-storys is a good way to get players more interested in Go. Don’t make the mistake to teach to much! You could withdraw them the possibility to find out by themself.

2. You may use textbooks for teaching, but do not follow them completely, find
own ways to teach the topics and make them interesting and memorable for your
students.

3. Never say: ”I already told you before” !
[Seijo Masatake 9p]

Аристотел в "Метафизика", разсъждава за преподаването и изкуството и мъдростта:

"И все пак ние приемаме, че познанието и разбирането принадлежи повече на изкуството, отколкото на опита и смятаме хората на изкуството за по-мъдри от опитните, тъй като мъдростта при всички се дължи на познанието. Това е така, защото едните знаят причината за случващото се, а другите не: опитните просто знаят, че нещо е така, но не знаят защо е така , другите обаче знаят „защото”, както и причината.
И така, във всяка отделна дейност ние отреждаме почетното място на главните майстори, и считаме, че те са по-мъдри и знаят повече от обикновените работници: а то е, защото знаят причината за онова, което се прави. Работниците обаче, подобно на неодушевени инструменти, правят нещо, но не познават дейността, която извършват и работят така, както огънят гори. Разликата е, че неодушевените неща действуват спрямо всяко нещо съгласно някаква природа, докато работниците изпълняват задачите си по навик. Следователно мъдрите хора са такива не доколкото изработват нещо определено, а доколкото владеят общото положение и познават причините.
Изобщо онова, което отличава знаещия от незнаещия е способността да се преподава. Ето защо смятаме, че изкуството е в по-голяма степен знание, отколкото опитността - защото владеещите изкуството могат да го предават, докато тези, които просто са опитни, не могат. Освен това ние не мислим никое от сетивата за мъдрост, макар че от знанията, които имаме за отделните неща, най-значимите идват именно от сетивата. Но сетивата не ни съобщават „защото” за каквото и да било - например, те не ни казват защо огънят е горещ, а ни осведомяват единствено за това, че е горещ."

TEACHING GO
I am a high school art teacher with a passionate interest in go.
A colleague of mine is a history teacher teaching a course in world history to ninth graders. He is currently doing a unit
on Japan. When I discovered this I decided to offer to do a guest presentation on the game of go.
My colleage and I played a few times. And we decided that we would introduce the game to his 18 student class with a
short lecture on my part explaining the basics followed by a 9 x 9 game between the history teacher and myself. After that
I played a 9 x 9 game with an older student who was more accomplished than the history teacher. The ninth grade group
listened attentively to the introduction and asked some insightful questions which lead neatly into discussions of safe
groups and the value of corners and sides of the board. I was pleased. When I played the history teacher I could have
killed every stone on the board but didn’t do it so the students would see a more normal scoring at the end of the game.
(They took pleasure in seeing their teacher beaten, and it was part of the stategy.) Then they saw the older student beat
me by one point with a four stone handicap. This was exciting for them too. It make them realize that they could really
learn the game.
Tomorrow the students will be grouped together to play using the three 9x9 boards I have and my set of stones. There will
be three students on a team taking turns making moves.
I will circulate to be sure that stones leaving the board are really dead.
SVENSK GO TIDNING NR 2 1996 7
I think it will be fun, and fully expect some of these students to stop by after to school some day to play me. One of them
already suggested that he wante to ”take me on”. My goal is to generate enough interest for a club next year. If I can
interest just ten students in the game out of a student population of 800 I will feel like I have been successful.
Wish me luck folks.
Terri
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. . Date: 5 Mar 1996

Източник оттук.

За преподаването
Ти, не можеш да научиш човек на нещо; ти само можеш да му помогнеш да го намери в себе си.
~Галилео Галилей

Кажи ми, и аз ще забравя. Покажи ми, и може би ще си спомня. Въвлечи ме в процеса - и за ще разбера.
~китайска поговорка



On Teaching
"You cannot teach a person anything; you can only help him find it within himself." ~Galileo Gallilei

"Tell me and I'll forget. Show me and I may remember. Involve me and I'll understand." ~Chinese Proverb

Да видим какво казват колегите-шахматисти за важната практическа ситуация, когато ученикът вече изпреварва по сила своя учител и треньор.



"Проблемы работы с шахматистами высоких разрядов"
гроссмейстер И. Болеславский

"Какими же качествами должен обладать сам тренер, чтобы справиться с данными задачами? Конечно, желательно, чтобы тренер имел высокое спортивное звание. Большой турнирный, опыт, обширные дебютные познания. Чтобы он был носителем общей и шахматной культуры, обладил педагогическим дарим. Но, разумеется, это недостижимый идеал. Известно, что наши гроссмейстеры, (которые, кстати, вряд ли могут похвастаться всеми перечисленными качествами) если и занимаются тренерской работой, то с шахматистами, уже добившимися больших успехов. Следовательно, с шахматистами высоких разрядов приходится заниматься мастерам, практически уже не выступающим или играющим в местных соревнованиях (мастер, часто выезжающий на соревнования, может только числиться тренером, но не быть им), и кандидатам в мастера.

Возникает вопрос: может ли тренер успешно работать с шахматистами высоких разрядов, если он уступает им и практической силе? Думаю, что это не исключено. Практическая сила шахматиста складывается из различных компонентов. С одной стороны, это шахматная культура, познания во всех стадиях шахматной партии, понимание процессов шахматной борьбы, с другой - спортивные качества, состояние здоровья, тренированность, честолюбие, спортивная злость, выдержка и т. д. Можно быть хорошим тренером, и не обладая практической силой, но тренер обязан учитывать это обстоятельство, строя свои взаимоотношения с учениками. Если он обладает общей и шахматной культурой, то он найдет верный тон, который позволит ему сохранить уважение учеников, хотя им нетрудно выиграть у него турнирную партию.

Шахматная культура включает в себя не только знание истории шахмат, творчество корифеев пришлого и сильнейших шахматистов настоящего, знание основ стратегии и тактики, но и понимание процессов шахматной борьбы и относительности всех шахматных истин. Такой тренер не станет твердить учащимся, что следует играть только тот или иной дебют, а в этом дебюте только определенный вариант, а все другие не заслуживают внимания. "