Императорът от династията Тан, Ли Шъмин, играеше Го. Всички го-експерти щяха да играят с него в столицата. Един от опонентите му бил опитният Дзиа Юан. На императорът му харесвало да играе точно с него.

Император Шъмин: Дзиа Юан, ти не си честен играч! Защо винаги губиш?


Дзиа Юан: Това е, защото Ваше Величество е твърде опитен. Просто не мога да ви победя.

Император Шъмин: Не ти вярвам. Нека играем сериозно днес. Ако ме уважаваш, ще играеш за победа. Нека се обзаложим. Ако загубиш... ще извикам някой да ти натопи главата във локва с вода. Ще се потопиш целия във водата. Виждаш ли това? Току що валя. Има две локви ето там.

Дзиа Юан: Ааа.... Да, Ваше Величество.

Император Шъмин: Ще започнем обичайно. Ще ти дам преднина от два камъка.

Дзиа Юан: Имайте милост над мен, Ваше Величество.

Дзиа Юан: Какво сега? Досега трябваше просто да губя без да го правя очевидно. Но сега не мога да си позволя да загубя, нито да спечеля. Това е моят последен камък.

Император Шъмин: Много добре. Ти ще преброиш колко камъка има всеки от нас.

Дзиа Юан:5, 10..... 5, 10..... Ваше Величество какво съвпадение! Имаме еднакъв брой камъни.

Император Шъмин: Така е! Имаме еднакъв брой камъни.

Император Шъмин: Чакай! Аз ти дадох преднина от двa камъка . Това означава, че те победих с един камък. Ти загуби. Стража, отведете го до локвата с вода.

Дзиа Юан: Ваше Величество, почакайте! Имам още един камък в дланта си.

Император Шъмин: Ха, Ха, Ха! Не искаш да претендираш за победа, освен ако не си притиснат в ъгъла.

Дзиа Юан: Ваше Величество е брилянтен.

Мисля, че думичката seed трябва да се преведе като камък. Seed действително значи "семе", "зърно". Но в случая това може да е вследствие от влиянието на предполагаемия китайски оригинал, който е в основата на този текст. За поетичното описване на играта Го се използват растителни метафори и това е една от тях: на камъка да се гледа като зърно, което се посява и поражда комбинационни варианти. В този смисъл са валидни в Го (както и във всяка друга игра) проговорки като "каквото посееш, това ще пожънеш" или "който сее ветрове, жъне бури".

Отделно, както зърното (семето) е неподвижно, когато се засее в земята, така и камъкът в Го е неподвижен, когато се постави на дъската. Също така трябва да се отчете, че дъската символизира именно земята. Възможно е в английския текст да има такава игра на думи - seed (зърно) и sit (стоене на място), което допълва горе казаното.

Мога да посоча куплет от стихотворението "Великата игра Го" (Xem Dau Co Vay) на виетнамския поет Нгуен Фи Кхан (1355-1428), в което се наблюдават точно такива растителни метафори:

Като потоци водни агонални сили се разливат,
покълват форми, виещи се като стръкове ориз,
в борбата за оризови полета играта се развива
в среща дружеска, а не във бой между врази.

В историята Ли Шъмин подсеща опонента си, че е валяло дъжд. Също така мога да посоча и куплет от моето стихотворение "Варианти", в което има подобен уклон:

Нощ и Ден се сменят във вселенската игра,
за всеки ход назрява времето да се изпълни.
Трепти, стаил в сърцевината огнена искра,
седефен пул, вариант от който да покълне.

От казаното до тук смятам, че император Ли е дал два камъка преднина на Дзиа Юан, а не две "зърна" буквално. Визуалното доказателство е налице в края на комикса. Дзиа Юан показва ясно какво държи в ръката си - това е го-камък, а не зърно.

Иначе Ванката се е справил брилянтно с превода! Леко съм коригирал текста, остава да се замени на съответните места "зърно" с "камък".

А и другото - уговорката между двамата: ако Дзиа Юан загуби, в локва или в басейн ще бъде окъпан?

Ако "зърно" трябва да се замени с камък или пул - по-добре да е камък. Защото по времето на император Ли не са познавали пластмасата.

Последно уточнение по текста:

Ли Шъмин срещу Дзиа Юан


Император Ли Шъмин от династия Тан играел Го. Веднъж в столицата дошли всички го-експерти да играят с него. Един от опонентите му бил опитният Дзиа Юан. Императорът предпочел да играе именно с него.¹

Император Шъмин: Дзиа Юан, ти не си честен играч! Защо винаги губиш?
Дзиа Юан: Това е, защото Ваше Величество е твърде опитен. Просто не мога да ви победя.
Император Шъмин: Не ти вярвам. Нека играем сериозно днес. Ако ме уважаваш, ще играеш за победа. Нека се обзаложим. Ако загубиш... ще извикам някой да ти натопи главата в локвата. Целият да ще се потопиш в нея. Виждаш ли това? Току-що валя. Има две локви ето там.
Дзиа Юан: Ааа.... Да, Ваше Величество.
Император Шъмин: Ще започнем обичайно. Ще ти дам преднина от два камъка.
Дзиа Юан: Имайте милост над мен, Ваше Величество.
Дзиа Юан: Какво сега? Досега трябваше просто да губя без да го правя очевидно. Но сега не мога да си позволя да загубя, нито да спечеля. Това е моят последен ход.2
Император Шъмин: Много добре. Ти ще преброиш колко камъка има всеки от нас.
Дзиа Юан:5, 10..... 5, 10..... Ваше Величество какво съвпадение! Имаме еднакъв брой камъни.
Император Шъмин: Така е! Имаме еднакъв брой камъни.
Император Шъмин: Чакай! Аз ти дадох преднина от две камъка. Това означава, че те победих с един камък. Ти загуби! Стража, отведете го до локвата.
Дзиа Юан: Ваше Величество, почакайте! Имам още един камък в дланта си.
Император Шъмин: Ха, Ха, Ха! Не искаш да претендираш за победа, освен ако не си притиснат в ъгъла.
Дзиа Юан: Ваше Величество е брилянтен.

Превод: Иван Иванов

-------------------------
¹ Мисля, че при посочената поправка е по-добре от "На императорът му харесвало да играе точно с него".

² В изказването "Това е моят последен камък" се има предвид последния ход на Дзиа Юан. Затова тук "камък" трябва да се замени с "ход", както съм го посочил.

Ето известния текст от Yutopian, касаещ император Ли:
www.yutopian.com/go/gowinds/gostor6.html

Weiqi is also referred to in ancient literatures as the symbol for power. There is a saying, "A single play that claims victory", which has been used to describe individuals who claimed kingship. In the Legend of Tang, there is a chapter called the "Bearded Musketeer", which mentioned the story of claiming kingship on the Weiqi board, instead of the battlefield. During the end of the Sui Dynasty, there were three musketeers, known as Li Jin, Hong Fu Nu, and the Bearded Musketeer. All of them had great ambitions, especially the Bearded Musketeer who wanted to be king. A sorcerer told the Bearded Musketeer that the king's presence can be felt in Tai Yuan. He then traveled to Tai Yuan with Li Jin and Hong Fu Nu. At Tai Yuan, they heard that the son of Li Yuan (a judge) called Li Shiming was a person of great charisma, and asked another judge Liu Wen to arrange for their meeting. The Bearded Musketeer pretended that he wanted to challenge Li Shiming in Weiqi, but instead, he wanted to explore Li who might fight over the kingship with him. When the Bearded Musketeer finally met Li, he found him of great character and very friendly. The Bearded Musketeer placed a stone at the star point and shouted, "I'll take the four corners of the world!" (See cover artwork with Li playing go against the Bearded Musketeer.) Li did not extend along the side of the board but placed a stone right in the center (Tengen) and said, "I'll capture the victory with one play!" Everyone was surprised by this unusual play. The Bearded Musketeer realized immediately that Li had what it takes to become a king. He resigned by saying, "I lost! One mistake cost me the game. What can I say." He then left Tai Yuan and gave up his plan of becoming the king. Indeed, after a few years, Li became the king of China, known as the Tai Zhong, the first emperor of the Tang Dynasty.

Благодаря за поправките.Така наистина изглежда много по-добре.
Благодаря за задачата!

Ето, предлагам вариант на историята, надявам се този превод да ви се хареса.

----------------

Играта вейци в древната литература се упоменава като символ на властта. Има такова изказване, че това е "единствената игра, която изисква победа", което се използва по отношение на онези, които искат да придобият императорски сан. В "Тански легенди" има глава, наречена "Дзиа Юан"¹, в която се разказва история за преборване за имперския трон на дъската за вейци, вместо в реално полесражение. В края на династия Суй имало трима пълководци², известни като Ли Джин (Li Jin), Хун Фу Ну (Hong Fu Nu) и Дзиа Юан (?!). И тримата имали големи амбиции, особено Дзиа Юан, който искал да стане император. Предсказател информирал Дзиа Юан, че бъдещият император може да бъде срещнат в Тай Юан (Tai Yuan) и Дзиа Юан заедно с Ли Джин и Хун Фу Ну се отправил натам. В Тай Юан те чули, че сина на съдията Ли Юан, наричан Ли Шъмин, бил много обаятелен човек. Дзиа Юан поискал с него среща с посредничеството на съдията Лиу Вен (Liu Wen). Дзиа Юан се престорил, че не искал да отправя предизвикателство към него в играта вейци, но иначе целял да го опознае като личност в предстоящата борба за владетелския трон. Когато Дзиа Юан се срещнал с Ли Шъмин, той видял човек с отворен и дружески характер. На дъската Дзиа Юан поставил камък в звездната ъглова точка и казал: "Аз ще превзема четирите ъгъла на света!". Ли Шъмин не поставил камък в другия ъгъл, а направо на централната звездна точка (тенген) и отговорил: "Аз ще постигна победа само с един ход!"³. Всички били удивени от този необичаен ход. Дзиа Юан веднага разбрал, че Ли Шъмин разполагал с всичко, за да претендира за император, след което той се оттеглил и прокоментирал: "Аз загубих! Една грешка ми струваше цялата партия! Няма друго за казване". Тогава той напуснал града и се отказал от плановете си да стане император⁴. Действително, след няколко години, Ли Шъмин станал император на Тански Китай, известен като Тай Дзун (Tai Zhong).

---------
Бележки:
¹Преведох думата musketeer като пълководец (военоначалник), защото въобще не става да говорим за "тримата мускетари". Иначе в комикса Дзиа Юан е с брадичка, затова кой друг, ако не той, е "Брадатия мускетар"?
²В последните смутни години на династия Суй точно пълководците със своите армии са били претенденти за престола. Всъщност така е ставало с възцаряването на всяка нова династия.
³ Това ми напомня японския девиз "С един ход - победа" (И-те), който научих през 2004 от сенсей Абе Йошитеру (9 дан).
⁴ Възможно е комиксът да отразява друга последваща среща между Ли Шимин и Дзиа Юан, в която да се прави референция към първата (ъгловите намеци).

Интерестна версия на историята.Добър превод.Тази тема във тази част на форума се превърна в много обсъждана.

Ванка, нагласи още веднъж графичните файлове на комикса с превода, както е даден по-горе. Ще го пуснем и в сайта.

А сега ми стана интересен въпросът, какви ходове са направили Дзиа Юан и Ли Шимин според историята от Yutopian?

Ако приемем японските правила, партията изглежда така.

Там се упоменава, че Дзиа Юан е играл в едната от ъгловите звездни точки или хоши, както е на диаграмата, а Ли Шъмин - в централната точка или тенген. Разбира се, че историята е усъвременена, но нека да видим какви са вариантите.

Ако вземем предвид и комикса, и Yutopian, тогава според японските правила позицията би била такава:



т.е. императорът дал два камъка преднина (хендикап). Дзиа Юан играе в един от ъглите. Пунктът А е другият му възможен ход.

Все пак трябва да отчетем, че Ли едва ли е играл по японските правила, а според китайските. Тогава трябва да приемем началната позиция, известна като "китайско начало" или на яп. "хоши фусеки" (звездно начало). Според китайската традиция преди началото на играта се разполагат два черни и два бели камъка, както е показано на диаграмата.



И следва въпросът? Възможно ли е Ли Шимин (според комикса) да е дал 2 камъка хендикап като е махнал от дъската своите два бели камъка? Тогава според Yutopian Дзиа Юан спокойно би могъл да играе в едната от свободните ъглови точки, а императорът - в централния пункт А.

Трудно е да повярваме, че Китай през епоха Тан е играл по "японските правила".

Като имаме предвид, че Китай по това е време е бил водещата културна държава в света, а Го в Япония едва прохожда (през 701 год. - японският император определя играта като нехазартна).

Но може да се окаже друго, че известните по-късно "японски правила" - преди това са били практикувани в Китай!?

По смисъла на разсъждението за хандикапна игра при китайско начало, както си я представих по-горе, може да се каже, че в случая има редуциране до японско хандикапно начало - 2 камъка преднина. Само дето са на другия диагонал, но това не е толкова съществено, ако се ползва огледало.

Може ли да се реконструира система за хендикап според китайското начало? Има ли сведения за хендикапни партии в историята на китайското Го?

Мислете, мислете, че май нещо обърках в диаграмите! Хе-хе.

2 част

3 част

4 част

5 част

6 част

7 част