Математика и зарчета (хазарт)

Исторически се случило, че обединението на двама математици и хазартната игра точки (зарчета), довело до изобретяване на Теория на вероятностите от Блез Паскал и Пиер дьо Ферма.

Интересът към тази тема бил разпален от професионалния хазартен играч Антоан Гомбо, който поставил задача, отнасаща се до една хазартна игра, наречена Точки. Играта се състои в печеленето на точки при хвърляне на зар и онзи играч, който пръв достигне някакъв брой точки, става победител и взема парична награда.

В една такава игра, поредната партия била прекъсната. Паскал бил помолен да пресметне вероятността на всеки от играчите за печалба, ако играта е била продължена; така паричната награда би се разпределила справедливо съобразно пресметнатите вероятности.

Паскал започнал размяна на писма с Ферма, с цел да се открият математическите правила, които описват по-точно законите на случайността. В резултат на това, се родила Теория на вероятността.

Това било също подвиг от двамата математици – да си разменят писма, във време (ХVІІ век), когато математиците пазели своите секрети и методи за себе си...

ЛОТАРИЯТА ВЪВ ВАВИЛОН
www.litclub.com/library/prev/borges/lotaria.html
Хорхе Луис Борхес
Превод от испански: Анна Златкова


Баща ми разказваше, че някога - преди векове или преди години? - във Вавилон лотарията била плебейска игра. Разказваше (не знам доколко е вярно), че срещу медни монети бръснарите давали правоъгълни парченца от кост или от пергамент, изпъстрени със знаци. Теглели печалбите посред бял ден; щестливците получавали - по волята на случая - сечени от сребро монети. Както виждате, процедурата била съвсем елементарна.
Естествено, тези "лотарии" претърпели неуспех. Те нямали никаква морална стойност. Не били насочени към способностите на човека, а само към неговата надежда. Поради всеобщото безразличие търговците, които въвели тези комерчески лотарии, започнали да губят пари. Някой се опитал да направи реформа, като включи в числото на печелившите номера няколко губещи. В резултат на тази реформа купувачите на номерирани правоъгълници разполагали с две възможности: или да спечелят някаква сума, или да заплатят глоба, и то понякога много голяма. Тази незначителна опасност (на всеки тридесет печеливши номера се падал по един губещ номер), естествено, събудила интерес сред хората. Вавилонците се увлекли от играта. Онзи, който не купувал билети, бил смятан за малодушен, страхлив. С течение на времето това напълно оправдано презрение започнало да се проявява двояко. Презирали онзи, който не играел, но презирали също и онези от загубилите, които плащали глобата. Компанията (така почнали да я наричат по това време) трябвало да защитава интересите на печелившите, тъй като те не можели да получат спечеленото, ако в касите не е постъпила почти същата сума от глоби. Започнала да предявява иск срещу загубилите; съдията ги осъждал или да заплатят първоначалната глоба заедно със съдебните разноски, или на няколко дни затвор. За да измамят Компанията, всички избирали затвора. Така от предизвикателството на неколцина се ражда всемогъществото на Компанията - нейната религиозна, метафизическа власт.
Скоро след това при теглене на жребие престанали да обявяват глобите, а само посочвали по колко дни затвор предвижда всеки губещ номер. Този лаконизъм, почти незабелязан навремето, бил от решаващо значение: За пръв път в лотарията се появявали елементи, несвързани с пари. Успехът бил огромен. По настояване на играещите Компанията трябвало да увеличи броя на губещите номера.
Всички знаят, че вавилонският народ е влюбен в логиката и още повече в симетрията. Нелепо било на щастливите номера да се падат лъскави монети, а на лошите - дни и нощи затвор. Някои моралисти изказали мнението, че парите не винаги носят сполука и че други форми на щастие са може би по-надеждни.

Шотландският философ Дейвид Юм, сам признава, че когато е преуморен от размишления, се прехвърля за кратко в игра на шах или табла; след това отново се завръщал към заниманията си.