Вече видяхте скръбната вест на главната страница на сайта. Отварям тука тази печална тема... Няма го вече Lazarov в нашия форум...




На 22.04.2010 г. ни напусна Пионерът на българското Го - Йони Лазаров.

Той беше първопроходец, популяризатор, организатор, беше забележителен човек, мислител, писател, изследовател. Беше мечтател, който посвети живота си в реализацията на мечтите си.

Отиде си от този свят Играчът на стъклени перли!

Светла му памет!

Царство небесное и вечный покой его душе!

Дано сега е в един по-добър свят, където цари покой и хармония... Лека му пръст на МистърГо.

Благодаря за играта и лек път...
Поклон

Ako ima drug svqt sled smarta, to pone v nego da se zanimava s tova koeto mu e na sarce...Pak kato se vidim edin den da poigraem.

Крымский Форум Го
Русский Форум Го со вчера окрашен в знак траура в черный цвет

Сбогом, Йони. Почивай в мир. Ти бе и завинаги ще останеш в сърцата ни. Ще ни липсваш всеки ден, учителю. Поклон пред паметта ти.

Потресена съм от загубата на нашия приятел, който за нас беше талантлив Майстор по Го и прекрасен приятел... Той остави духовни ценности, които ще продължим да развиваме според силите си.

Играта продължава
В памет на Йони Лазаров

Внезапно отстрани те от дъската
бездушна цел, облечена във здрач,
където днес самотна свободата ти
пленена е от черния играч.
И няма я усмивката ти блага
да светне с цвят най-пролетен и бял,
а само мъртви камъчета лягат
полека на дъската от печал.
С привиден край сега се осветява
животът ти, потъващ в тъжен вир,
но знаем, че Играта продължава,
защото завеща ни Го и мир.

Стефания Цанкова

По вейкиландската поща пристигна писмо от Ли, която е стара бойна другарка на Йони. Публикувам оформената от нея поменна картичка и стихове. Благодаря ти, Ли!

------------------------



НА ЙОНИ

КЪДЕ СИ,
мой скъпи приятелю, ЙОНИ?
КЪДЕ СИ ???
От Тишината
СЪЛЗА се отрони –
МИСЪЛТА ЗА ТЕБ
тя да догони...
О, мили мой братко,
ЙОНИ!

...

Другар добър и верен,
КЪДЕ СИ??
Нима
дъската си за игра
ЗАВИНАГИ ти отнесе,
а с нея също
бисерните шегички,
които ще ни липсват много ...
както ти , Йони,
ЩЕ ЛИПСВАШ НА ВСИЧКИ!
Сърцето ти голямо
вече не бие –
ТЕБЕ ТЕ НЯМА!

...

Пожелала бих ЧУДО –
ТИ ДА СЕ ВЪРНЕШ!
Знам, ...туй е лудост!...
Нека тогава
ЛЮБОВ те обгърне,
и АНГЕЛ избърше всички сълзи!
О, как гори..., как боли?!
Не си ли сега
самотен играч??

...

О, ГОСПОДИ,
чуй моя плач
И ИЗЛЕЙ СВЕТЛИНА
НАД ТАЗИ ДУША!
Дай ми също сила
ДА УТЕША
С БЕЗМЪЛВНА МОЛИТВА
ТОЗ, КОЙТО СТРАДА!

...

Който има криле – той не пада!
Който има мечти – той лети!
А ти, братче,
ТИ БЕШЕ МЕЧТАТЕЛ
за много хора странник,
а за други ПРИЯТЕЛ -
безценен, обичан,...
уникален събеседник желан...
или просто “ЙОНИ” наричан!
Сега... иде ред за ход “Ин-Ян”.
Не се страхувай, Воине –
остани засмян,
напускайки Земята,
отивайки в Небето.
ТВОЙТЕ ПЕРЛИ СТЪКЛЕНИ
ЩЕ ПАЗИМ В СЪРЦЕТО!

Отдавна, отдавна
прекръстих те Йон!...
Помниш, нали?... Усмихни се!
В сълзи пред теб коленича-
в СВЕТЪЛ ПОКЛОН!




Мир на Духа ти
и Светлина вечна на душата ти! Амин

С много обич,
Ли


24.04.2010

Позитивен и добьр беше и такьв щe го помня. Вечна му памет!

От семката, която пося поникна младо дръвче - твоето дело има последователи и споменът за теб ще бъде винаги жив.
Поклон.

Светлая память! Это был прекрасный, добрый человек!

Да, будда тебя к себе прежде времени позвал, с Буддой, Иони!
Cветлую память о тебе мы сохраним!

Почивай в мир, Йони...

Загубихме нашия Учител. Велик Учител. Не мога да повярвам. Сбогом, Йони!

Приятели от Свищов, тъгувам заедно с вас!
Трудно е да намеря думите. Преди около три седмици Йони коментира за последно на стената ми във Фейсбук - както винаги - позитивно, ведро и усмихнато. Дори да му е било криво за нещо, не го е изразявал.

Йони беше човек, отворен към новото. Търсеше и щедро даряваше това, което е открил.
Сбогом, Йони! Ще те помня с добро!

Съболезнования на близките!

По Радио 'Свищов'(26.04.2010) се разказа за Йони Лазаров и бе прочетено стихотворението на Стефания.

Очаквайте по пощите си Втори брой на Вейкиландското електронно списание. Weiqiland Journal също е по идея на Йони Лазаров. Първият брой бе пуснат в последните минути на 2009 и в него беше отразена хронологията на събитията, свързани с Го, за годината.

Темата на настоящия брой е "Пътят на Играча на стъклени перли".

Какво да кажа? Трагедия, страшна трагедия.. Сега съжелявам, че се разделихме с обиди.. Почивайте в мир Господин Лазаров. Мr.Go завинаги в нашите сърца!!!

Наистина голяма трагедия Сбогом господин Йони Лазаров винаги ще те помним.
Благодаря за уроците по Сянци, Го, Шоги!
Последно Сбогом!

Сбогом Йони.

Добрите хора нивга не умират,
не се превръщат в пепел, нито в дим.
След себе си оставят светла диря,
която трябва ний да извървим.

Ще ми липсваш много, ще се постарая винаги да запазя споменът за теб. Каквото и да кажа ще е недостатъчно да изрази мъката. Сашо

"Един човек, едно произведение". Това беше мотото на един френски професор, станал известен със своите речници Robert. Само така човек не умира напълно, защото оставя диря след себе си. Ето защо лично аз считам, че трябва да подкрепим издаването на книга по ГО с всичките статии на Йони в тази книга.

Novae написа:


Освен " Вейкиландските манускрипти за Го" мисля , че наистина трябва да се направи такова нещо. Макар да не е лесно, трябва да бъде направено.

Здравейте, Казвам се Васил Стоянов и съм от едно Монтанско село (Белотинци).
Запознах се с Йони Лазаров още от 2001 година, когато започнах своето следване в Свищов.
От него научих много и честно казано до сега не съм срещнал втори човек като него, въпреки че ние обикновените хора сме така устроени, че да недооценяваме приживе красотата на живота и хармонията която ни обгръща, а Йони сякащ я носеще в дланта си без дори да се замисля за това. За нас той беше нещо повече от вдъхновител с неговата романтична скромност и духовен стеремеж.
Лично, аз не мога да повярвам, че Йони си е отищъл от нас и въобще не мисля да го повярвам скоро - думите които той ми казваше толкова ясно звънят в ушите ми, все едно бе вчера и все едно утре пак ще се срещнем. Въобще мисля, че човек като него не може просто да умре и дали въобще България ще съществува толкова, че да се роди втори такъв човек, който поне малко да наподобява нащият Учител!
Поклон от всички нас ...многото !

Писмо по пощата от Дора Телбизова:

Много е тежко да загубиш близък приятел, но още по- тежко е да загубиш най -големия си духовен учител в живота! Като ли че си е отишла и някаква част от твоя живот!
Ако духът му е тук в, което много ми се иска да вярвам, ще се смеем пак с прекрасното му чувство за хумур, ще разговаряме до късно вечер, забравяйки за времето и пространството, създавайки нови измерения и съчетания в безкрайна Го игра....
Перефразирайки песента ГО гоу он...

Дора

Има отговори дори извън границите на Вейкиландия. Загубихме най-големия ни учител и приятел.
Никога няма да ви забрвя г-н Лазаров!

Сбогом на приятеля с благородни идеи и щедро сърце, които не се побраха на този свят!...

Да е светла паметта му!

Страхотен професионалист, винаги усмихнат и позитивен. Благодаря за всичко, което направихте за мен. Почивайте в мир, г-н Лазаров!

Ти беше уникален, Йони! Светъл пример за позивитизъм и доброта! Не сбогом, защото винаги оставаш в светлината на дъската!

На 6-7 май 2010 се проведе за седми път Български Го Шампионат (БГШ).

Председателят Боян Александров откри шампионата с кратко приветствено слово и призова присъстващите да почетат с едноминутно мълчание паметта на основателя и първия председател на Българска Го Асоциация (БГА) – Йони Лазаров.

„Без Йони Лазаров, който постави началото на БГШ, нямаше да сме тук, на този шампионат. Ще го запомним с добро, защото сме му много задължени. Той направи най-много от всички нас за развитието на Го в България. Светла му памет!” – каза Боян Александров.

Статия за VII-ми Български Го Шампионат’2010 вече е публикувана в сайта.