Днес е 22-ри април. Преди една година на същата дата ни напусна Йони Лазаров. За тези, които го познаваха или са чували за него, той бе популяризатор на играта Го в България. Започвайки от нулата, той успя да поведе симпатизанти и да въведе мнозина от нас в тази игра. За някои тя се възприема като спорт, за други - като култура. С внимание и грижа за интересуващите, Йони отделяше много от скъпоценното си време, за да обяснява, съветва, наставлява, учи... да организира почитателите на играта Го в България.

Мнозина научиха играта Го от него. Това с особена сила се отнася за шепата играчи в първите няколко от популяризаторските му години. Не забравяйте кой ви показа дъската с 361 пресечни точки и помнете с признателност и благодарност своите първи уроци, които получихте от Йони Лазаров. Втори като него няма да се появи, нито пък ще се повтори времето.

Днес всички ние си спомняме за него. Нашият учител и приятел. В нашите спомени продължават да отекват думите му, които никога няма да забравим. Той беше забележителен човек: принципен, волеви, отдаден на идеите си, последователен... Ценни бяха думите му, когато говореше благо и доброжелателно, ценни бяха думите му, когато беше строг и неотстъпчив, ценни бяха думите му, когато беше неправ и когато беше прав.

Йони липсва на всички нас. От дистанцията на времето ние едва сега оценяваме и разбираме, или усещаме, какво всъщност той ни казваше или искаше да ни каже. Той подаряваше знания. Остава да разгадаем недоизказаното и неказаното... Ще завърша със стихове на Омар Хаям, които Йони много харесваше:

Чуй ме, приятельо стар и най-верен,
от небето объркано недей се плаши,
в полето накрая блажен приседни
и взри се в играта небесна.

Почивай в мир, Йони!