играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

To have little is to possess.To have plenty is to be perplexed.
Lao-tsu


Да имаш малко е притежание. Да имаш много е объркване.
Лао Дзъ

* * *
 
Писмо до приятеля: Как изучавам играта Го
Публикации - Есета и очерци
Автор: Феадрус (Pheadrus)   
Неделя, 11 Март 2012г. 00:49ч.

how i study Go

Това е дълго писмо, приятелю. Но важно писмо. Наслади му се на спокойствие, моля, с чаша чай.

Аз се гордея, че съм ученик, който се е посветил в изучаването на най-красивата и древна игра, която човечеството е създало. Това е древната китайска игра вейци (уейки), позната в Корея като бадук и най-вече известна с японското си име - Го.

Имах възможността тази вечер да посветя един човек в играта Го. Да я обяснявам някому е едно от любимите ми занимания, особено в момент на просветление след като съм схванал някоя нова концепция в играта.

Аз дори не знам как да започна да описвам преживяването на това да играеш с човек, който никога не е играл Го. То е чисто, органично, абсолютно красиво и интелектуално, и естетическо. Ако имах религия, играта щеше да е в основата й. Силно вярвам, че за да станеш велик го-играч трябва да познаваш себе си, предразсъдъците си, склонностите си, своите инстинкти и навици. Може да е невероятно обезкуражаваща игра. Един от големите уроци, на  които Го може да те научи е смирението, защото сложността на играта разклаща човешкия ум. Сериозно. Ако се опитате да я схванете, тя ще ви превземе и победи. Всичко, което може да направите е да намерите начини да се справяте с тази сложност и да намерите своя си начин как да изучавате играта Го.

Сега мога в около 1000 страници да опиша в словоизлиятелна проза играта Го. Но, ако предишния параграф не ви е убедил да пробвате играта, вероятно аз също няма да успея. Ако искате да я научите, намерете си учител. По дяволите, изпратете ми съобщение и аз ще ви помогна. Аз истински вярвам, че светът би бил по-добро място, ако повече хора опознаваха себе си чрез изучаването на играта Го. Всъщност искам днес да използвам играта Го като средство да говоря за нещо друго. Искам да говоря за това как изучавам играта Го.

Аз изучавам Го почти 10 години. Моите стратегии и мотивации през това време са се променяли. Затова ще говоря за три неща, които съм научил за себе си, от начина по който учех в миналото, от начина, по който уча днес, и следваща стъпка ще е да развия играта си на следващото ниво.

Урокът, който извлякох от миналото си с Го е, че грешките са в сърцето и душата на майсторството. Това е игра на невероятно деликатно балансиране. Когато за първи път започнах изучаването й, аз бях прибързващ и арогантен двайсет годишен младеж. Моят сенсей беше един приятел, малко по-стар от мен и по-мъдър. Поглеждайки назад, мога да кажа, че неговото търпение към мен бе невероятно. В Го аз виждах лично предизвикателство към интелекта си, към себичността си  и към социалния си статус. Като „интелектуалец” аз можех да „победя” тази игра, можех да я овладея, защото е имало хора и преди мен, които са успели. Трудността на играта беше моят враг, но това беше точно този враг, за който копнеех, защото беше такъв враг, който смятах, че мога да преодолея.

Забавно е, но се оказа, че хаосът, който мислех за свой враг, се оказа всъщност прецизно организирано игрище за обучение, което беше мой приятел. И не философствам сега (само за момент, обещавам). Буквално, моят приятел и сенсей си играеше с мен така, че беше недосегаем във всеки момент, залъгвайки ме с примамката, от която се нуждаеше моето его по пътя, като в същото време ме предизвикваше и подхранваше с примамливи залъци, благодарение на което осъзнах значението на това образователно злато – грешките.

Грешките са образователно злато. В човешката ни природа е заложено да се учим от тях. Ръководството на учителя може да ти помогне да очертаеш ясно изборите си и това правеше моят сенсей. Той казваше: "можеш да отидеш тук, ако искаш да си силен, или тук, ако искаш да си в безопасност". Но кое е за предпочитане - да си силен или да си в безопасност? Това е въпрос, който трябва да си отговори всеки сам за себе си, когато се изплъзват възможности, които могат да бъдат уловени, или, когато изгаряш, стискайки твърде силно награда, която е твърде гореща, за да я задържиш. Грешките определят нашите граници. Те ни принуждават да изберем веднъж и завинаги, къде да начертаем тези граници; те всъщност ни определят.

Вторият урок, който можах да науча в моето настояще с Го е, че за да постигнеш Майсторството истински, изучаването трябва да стане цел на играта. В началото на изучаването си воден през най-основните неща, нещата за които 98% от играчите са съгласни. Това сигурно може да те доведе до 10% по пътя към майсторството. Това е различно във всяка област. В морския шах (tik-tak-toe) основите могат да те доведат до 100% майсторство много бързо. В шашките (checkers) основните стратегии, за които всички са съгласни, могат може би да ти донесат 70% майсторство. Едно от удивителните неща в изучаване на Го е начинът, по който великите играчи мислят за Го и го преподават. Доста им е трудно да опишат основните правила и стратегии, които да те доведат до Майсторство. Обикновените книги за Го са пълни с неясни и силно обусловени от интуицията концепции и са повече пътни знаци, отколкото насоки по пътя стъпка по стъпка. Например, един от любимите ми термини в Го е „Киай” (Kiai), който се превежда от японски като „борбен дух” (fighting spirit). Според тази концепция, при равни други условия, ти трябва да направиш хода, който твоят опонент не очаква. Не влизай сляпо в клопка, която не можеш да видиш, но вместо това винаги се опитвай да попречиш на намеренията на противника си, дори, когато не знаеш какви са те.

Какво? Да, знам. Но това са нещата, с които са пълни обикновено книгите за напредналите начинаещи. Това са концепциите, които трябва да усвоиш, за да играеш Го дори на едно сравнително добро средно ниво. Тези концепции са широкообхватни, постоянно присъстващи и постоянно взаимодействащи си една с друга, определящи (обуславящи) единствения най-добър ход на огромната дъска, скрит сред множество изкушаващи затворени пътища.

Изправено пред такъв огромен проблем, моето его се уплаши. Помня, че се обзаложих с приятеля си, че за една година ще мога да го бия без хендикап. (Спомнете си хендикапа в голфа, подобно е.) Още помня играта. Играхме я година след като се обзаложихме. Аз избрах белите за пръв път, както се полага на по-силния играч.

И той, да си призная, брутално и перфектно разби моите армии от камъни в най-бруталното клане, в което съм участвал.

Все още помня този ден, защото беше повратна точка за мен. Нещо ме захранваше през годината, но като установих, колко неща той не ми е показал, тогава просто нещо просветна в ума ми. И тогава престанах да мисля като завоевател, защото осъзнах, че дори не бях близо до Майсторство. След една година, в която дадох най-доброто от себе си, аз бях просто комар, който бе размазан. Но вместо да се обезкуража, ново чувство при изучаването ми на Го се появи. На мястото на самочувствието ми се настани страхопочитанието (Rather than ego, it was awe). Играта Го не беше да ме направи по-добър и да ми покаже колко струвам. Играта Го беше едно чудо с невероятна красота. Това беше „врагът”, който исках да надвия. Той беше танкер, а аз - подводница. Той беше лястовица, а аз - ястреб. Аз бях създаден да играя тази игра. И все още аз бях вълна, която се разбиваше в скала, висока хиляда фута, дори без щастливия шанс да я пробия. Аз използвах моите най-силни торпеда, но корпусът оставаше непокътнат, с нито една драскотина. Какво прави ястребът, когато свива крилете си в живата ракета на смъртта и се гмурка, и гмурка и лястовицата маневрира, прикляква, променя посоката си и избягва? Трудно е да се каже, дали това е адът на ястреба... или неговият рай.

Както и да е, за мен имаше смисъл и аз се влюбих. Отдадох много от следващата година на изучаването на играта, но с определено по-друго чувство. Вече не беше за победата, колкото за изследването. И това беше много по-забавно. Осъзнах, че това е мястото, в което е бил моят сенсей през цялото време. Почти смеейки се на моите опити да го победя, знаейки колко безполезно е било, знаейки колко много хора в света биха го сразили толкова лесно, колкото той мен. В живота ме съпровождаха моите открития, през тези моменти, когато прескачах някоя стена [wall, jp.  Moyo - го-термин, има се предвид инвазия в потенциална територия на противника с цел нейното редуциране. – бел. прев.] и разбирах, да, ето защо главата на коня [horse move, jp. Keima, O-keima – го-термин, „ход на коня” - бел. прев.] е силна тук, заради силите от изток и от юг, но какво следва, ако се разпростра нататък...

Бих искал да свържа първите два урока заедно в урок и  половина, вероятно най-важния урок, който съм научил. Това е, че ако някой ти казва, че нещо е грешка, но ти все още истински искаш да го направиш, то е много вероятно да е грешка. Но е много вероятно също да е такава грешка, която да имаш нужда да направиш. И това е ОК. Ти слушаш и уважаваш учителите си. Но накрая никое истинско изкуство не може истински да бъде преподадено. Може само да бъде показвано. Вземи в свои ръце изучаването и се учи. Прегърни грешките си. И обичай целия процес. Ако не се научиш да го обичаш, никога няма да си велик, защото никога няма да погледнеш достатъчно близо, да изследваш достатъчно надълбоко или да продължиш безстрашно да стигнеш най-високите нива.

Третият урок е най-трудният за мен да го опиша и това е вероятно основната лична причина да пиша тази статия. Защото да пиша, какво е нужно, за да стана съм велик играч, първо трябва да погледна какви грешки правя не в Го, а в изучаването на Го. Но аз съм възприемчив, аз мога да се науча и, вероятно, и двамата можем да научим нещо за себе си и да узнаем какво ни дърпа назад.

Урокът, който искам да споделя за моето бъдеще с Го е, че истинското майсторство, в което и да е изкуство е като истинското майсторство в Живота. Какво ме дърпа назад в овладяването на моето изкуство сега? Това не е моето его. Не са моите способности. Просто аз не структурирам живота си по начин, който постоянно да ме приканва да се гмуркам по-дълбоко в моето Изкуство. Лесно бих могъл да кажа, че нямам време за игра в живота си, и че, не е толкова важно да отделям време, за да развивам Майсторството си. Това е лъжа, внимателно създадена да ме предпази от това да стана велик го-играч. Защото всяко видео от интернет, което гледам, всяко уиски, което изпивам, всеки момент, когато лежа и блуждая, аз избирам тези неща да са по-важни от моето Изкуство. А те не са. Ти си своето Изкуство. Твоето изкуство е твоят живот. Не ме е грижа какво е. Но е СПЕШНО да го направиш. Четенето на това писмо не е, за да разкрие твоето Изкуство. Може да е пътен знак. Но всичко, което мога да направя е да ти помогна да очертаеш изборите си. Те остават, за да ги направиш.

Как узнаваш, че си намерил своето Изкуство. Ти си намерил своето изкуство, когато правиш грешки. Намерил си го, когато си изпълнен с благоговение пред красотата и потенциала на своя живот. Ти си намерил своето изкуство, когато болезнено осъзнаеш колко пълен е твоят живот с това, което не се отнася до твоето Изкуство.

Открил ли си своето Изкуство? Благодари на Вселената за това, че те е благословила. Върви и го практикувай с най-доброто, на което си способен, правейки толкова грешки, колкото е нужно да достигнеш своето Майсторство. Отдай се на преживяването на нещо по-голямо от теб. Посвети живота си в постигането на Майсторството в своето Изкуство.

Не знаеш ли своето Изкуство все още? Не се отчайвай. Ние постоянно се борим да открием своето Изкуство. Но то е навсякъде около нас. Животът е най-голямото изкуство и първата стъпка в изучаването му се заключава в умението да правиш грешки. Затова върви и прави грешки. Опитай много неща. Търси това благословено чувство и когато го откриеш - изследвай. Не се скитай безцелно, а с цел, в търсене на Изкуството. Посвети живота си на това да откриеш нещо по-голямо от теб, посвети го на Майсторството в това нещо. Довери ми се, когато си живял по този начин, когато себичността е преодоляна и ти не си вече център на Вселената, а по скоро човек, който се в стремежа си по пътя на Майсторството започва с простите стъпки към овладяването на един зашеметяващо красив танц... когато си живял по този начин, мисълта да живееш страхливо зад стена от лъжи, от загриженост за себе си и какво заслужаваш, и колко си важен, и какво трябва да бъдеш, всичко това просто избледнява.

Аз знам, защото съм живял и двете. Живея моменти на рутина, на ежедневие, на леност и комфорт, и себичност. Но тази вечер играх Го. Не, тази вечер аз изучавах Го. Тази вечер беше добра вечер.

Благодаря ти, че сподели това с мен. Ти продължаваш да вдъхновяваш.

Твой приятел,
Фаедрус

 

-----------------
Източник: Pheadrus, How I study Go, 23 oct 2010 from Letters to a Friend. Conversations for the love of wisdom

Превод от английски: Георги Иванов, 3в0люция - записки по пътя на личната еволюция

 
 
* * *