играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

You can discover more about a person in an hour of play than in a year of conversation.
Plato


Може да се открие повече за един човек с един час игра, отколкото с година разговори.
Платон

* * *
 
Играта Го във Велико Търново
Публикации - Есета и очерци
Автор: Ваня Падалова   
Събота, 14 Юли 2012г. 09:10ч.

Кафе-чайна

Аз научих за Го през 2007 г. Първо прочетох за играта от една статия, а по-късно започнах да играя с приятели във Велико Търново, където следвах МИО във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Във Велико Търново се запознах с хора, които имаха го-комплекти, искаха да играят и ме научиха. След около две години се заформи малка групичка от приятели, които искаха да се събираме и да играем. Това бяха Димитър, Александър, Валерия, Яница, Радо и аз. Страницата във фейсбук GO Велико Търново, където можете да ни намерите, я направи Димитър Раев в 2011 г. От изминалата година към желаещите да играем Го в Търново се присъедини и Димитър Филадов, който изучава японски език във ВТУ.

Много неща научих от Валерия Генчева, която е играла и в Китай дори. Тя ни е показвала доста неща и понякога ни е организирала сбирките. А Димитър Раев ни организира още от самото начало на групата. Когато се заформи групата, се събирахме в кафе-чайна „Озарение” до стадион „Ивайло”, където е много удобно и уютно за такъв вид игри през студени или дъждовни дни. През топлите летни дни сме се събирали в парк „Марно поле” да играем.

В парка

Не помня коя точно беше статията, която четох за първи път през 2007, но ми направи голямо впечатление, защото го наричаха "японски шах", а по това време аз играех доста шах. Стана ми много интересно, че има още един вид шах. Когато опознах играта бях много впечатлена от това, че няма "фигури" с отделни функции. Помислих си, че за такъв шах са нужни много по-голямо въображение и усет. А в 2010 г., когато срещнах и Константин Байрактаров в Деня на японската култура (Бункасай) във Велико Търново, разбрах че има и много философия в играта и „потока на камъчетата”.

Откакто играя с познати и приятели във Велико Търново, забелязвам, че Го се разпознава все повече от младите хора и има все по-голям интерес към играта. Веднъж, когато играехме в парк „Марно поле”, едно момиченце на около 10 годинки мина покрай нас и възкликна: "А! Вие играете Го?"

Не познавам всички, играещи Го във Велико Търново, но винаги ми е приятно да срещам нови хора, познаващи играта. Ще се радвам да срещна много такива и в София. Баща ми и мои приятели от родния ми град Асеновград също много се заинтересуваха, след като видяха снимки и им разказвах за събиранията ни във Велико Търново. Когато бях малка, баща ми ме научи да играя шах, а сега аз ще го науча да играе Го!

 

Ваня Падалова

 
 
* * *