играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

No matter how busy you may think you are, you must find time for reading, or surrender yourself to self-chosen ignorance.
Confucius
Няма значение колко зает мислиш, че си ти, трябва да намериш време за четене или сам се предаваш в ръцете на невежеството.
Конфуций
* * *
 
Главното в играта Го
Публикации - Есета и очерци
Автор: Михаил Емелянов, Федерация Го (Москва)   
Събота, 03 Май 2008г. 15:27ч.

Главното в Го - това е свободата. Свободата на мисълта, чувствата, свободата на стремежите и идеите. Майсторът кръжи над дъската, която в неговият вътрешен поглед представлява безкраен простор, прекрасен и непостижим, затова и страховит. Птицата летяща над бездната е пълна с благоговение пред нея, а едновременно и с възхита. Глупаво е да се мисли, че птицата не се наслаждава на красотата на света, в който тя живее. Чувствата на Майстора са свободни от страсти и жажда за победа или тъга от загуба. Майсторът вече е загубил, тъй като не е намерил пътя, който да не нарушава хармонията на Пустотата, не е изисквал от него , разрушаващи първоосновата и невинността, превръщането на Пустотата в нечия собственост, в принадлежност и борба за нея.

Има ходове, които изпълват сърцето с тъга. Те приличат на есенни листа, бавно падащи от небето на земята. Има ходове вселяващи радост, като пролетен вятър духащ в лицето и развяващ косите. Има ходове подобни на слънцето, ослепяващи разума, а има ходове приличащи на луната и звездите, които можеш да гледаш вечно.

Майсторът не бърза. Той вече е успял във всичко. Партията се играе бавно, наслаждавайки се на всеки миг от мимолетния живот, като че ли се разхождаш в безкрайно.

Поле от цветя. А наоколо се издигат хълмове и планини или в далечината от мъглата изплува гора. Облаци и небе – за това е добре да се размишлява, докато играете Го. Небето е образ на Пустотата, вечна и безкрайна, а облаците – са символ на преходната и изменяща се форма на територията, която само чрез волята на Майстора изведнъж се образува и запазва върху дъската. Камъните са нашата воля, нашият разум и очи.Това е силата, която притежава съзидателна мощ, а може и да опустошава. Поставяйки ги на дъската е нужно да отдадем на всеки един от тях част от душата си, докато партията се изиграе. Прибирайки ги от дъската е нужно грижливо да върнем тази частица обратно при себе си.Камъните са подобни на вместилище, което напълнено сияе отвътре. Празните камъни не могат да живеят на дъската. Това е мъртво Го, което не носи полза.

Майсторът съединява себе си и се свързва благодарение на своето действие. Всичко, което той прави обогатява неговия дух или го опустошава. Но няма такова действие или работа,които да минават за Майстора напразно, недавайки или неотнемайки нещо от него.

Наистина такова действие е безсмислена загуба на жизнени сили. Да преживееш живота си и да неизпълниш себе си докрай или да не изпразниш до дъно – нима това не е най-безсмисленото?

Освобождението – това е целта на Майстора! Само освобождавайки се може да се усмихваш искрено и също искрено да плачеш, приобщавайки себе си към изключителната хармония на Природата. И вече не е важно дали си победил и дали си взел точки. Животът е отминал. Партията е свършила. Ти си свободен и можеш да отпуснеш своята душа за полет в безкрайния простор.

Москва, 2005

Превод: Емил Иванов, БГА

 
 
* * *