Класическият китайски пример за ограниченост е „жабата в кладенеца”. Жабата там вижда Небето квадратно. Докато е известна древнокитайската формула: Небето е кръгло, Земята е квадратна. Този пример ни говори, донякъде за „провинциализма” на жабата в кладенеца.

Другият древен пример е заимстван от фисософското съчинение „Хуайнандзъ”, където в глава първа „За изначалното Дао” пише: „Затова с рибата в кладенеца не може да размишляваме за голямото, защото тя е ограничена в пространството; с летните насекоми не може да се разсъждава за студените сезони, защото те са ограничени във времето.” От този пример се вижда, че имаме ограничения както в пространството, така и във времето.

И когато се търсят подобията, не може да се отмине примера от също философския трактат „Люй ши цюн цю” , в който  Люй Бувей  пише: „Малкият квадрат е подобен на големия квадрат; малкият кон е подобен на големия кон; но малкият ум – въобще не е подобен на големия ум.” Тази мисъл се приписва на философа Модзъ.

Все пак повечето древнокитайски философи, изразяват мнението, че когато си ограничен – то не е завинаги. Винаги човек има шанс да се усъвършенства.