играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

За учения, който е живял с вярата си в силата на разума, историята завършва като лош сън. Той е изкачил планини от невежество, вече всеки миг ще покори най-високия връх и когато  изкатерва и последната скала, бива приветстван от цяла група теолози, които си седят там от векове.

Робърт Джастроу, директор на Института за космически изследвания към НАСА

* * *
 
Забрави всички грижи!
Публикации - Есета и очерци
Автор: Йони Лазаров   
Четвъртък, 03 Юли 2008г. 08:49ч.

Казвайки “само една игра”,
те започнаха да играят...
Това беше вчера.

Когато играем се пренасяме в други светове. Ако светът ни се струва несъвършен, тогава, чрез игра като Го можем да се пренасяме в един по-добър свят. Според Лайбниц (1646–1716 г.), ние живеем в най-добрият от всички възможни светове, докато според Волтер (1694–1778 г.) това твърдение е спорно и в голяма степен остава недоказуемо.

Това е много стар и винаги актуален въпрос. Желанието да живеем щастливо в един съвършен свят датира от памтивека и всяко поколение прави своите си опити да реши задачата за изграждане на “по-добър свят”. Върху този въпрос си заслужава да се мисли и да се взема отношение. Един от способите, които спомагат за мисленето са логическите игри и играта Го е сред тях. Макар и на абстрактно ниво, чрез игрите също се търси решението на задачата за “по-добрия свят”, доколкото те се явяват сами по себе си модели на света.

Игрите са толкова същностна характеристика на човешкото общество, че холандският философ Хоьйзинха въвежда термина homo ludens – “играещият човек”. В едноименната си книга, той убедително показва, че игрите и процеса на играене са в началото на културата и цивилизациите. Пак от Хьойзинха произхожда виждането, че „културата се играе”.

Игрите изпълват менталното пространство между възприемането на света такъв, какъвто е, и представата за него такъв, какъвто би могъл да бъде.  Чрез тях можем да се пренасяме и попадаме в най-различни светове. Неслучайно в Го има толкова много разряди и данове – те намекват за различните светове, в които пребивават играчите. Всичко, за щастие, зависи строго от конкретния човек и неговия избор – каква игра си е избрал и начина по който я играе. Затова тук е вярно и положението: “Кажи ми каква игра играеш, да ти кажа какъв човек си.” Аз нямам доказателства, че Го е най-добрата от всички възможни игри, но дори да имам (което също не е изключено) – пак не бих могъл да ги разясня. Защото, както казва Джуан дзъ (ок. 370 – 300 г. пр. н.е.), “ако това нещо можеше да се обяснява, то всеки би го обяснил на брат си”.

Споменах, че “логическите игри” спомагат за развиване на мисленето и изкуството за вземане на решения. Но това не е цялата истина конкретно за Го, тя е колкото логическа, толкова и интуитивна. А интуицията започва там където свършва логиката. Начина за развиване на интуицията е тишината и не-мисленето.

Един монах попитал Юе Шан:
– За какво мисли човек, докато седи във вглъбение?
– Мисли за немисленето – отговорил Учителят.
– Как човек мисли за немисленето? – попитал монаха.
– Без да се замисля – казал Учителят.

Изразът “забрави всички грижи” (печали, скърби, болки, нещастия, горести), разбиран като една от метафорите за Го, идва от съчинението “Същността на Го” на прочутия китайски историк Бан Гу (32 – 92 г.). Там е написано: “Що се отнася за елегантността при играене на Го, ако ти интелигентно се упражняваш, то ще стигнеш до състояние да забравиш да ядеш и ще бъдеш толкова щастлив, че ще забравиш всички грижи и печали. Ако ти имаш такова интелигентно отношение, то ние считаме, че Го е точно за теб и високо ще оценяваме твоята настойчивост, защото така се самоуподобяваш на самия Конфуций.” Бан Гу има предвид, че Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.) в “Беседи и съждения” обяснява за себе си, че е “такъв човек, който влага такава страст в ученето и изследването, че забравя да яде, който е така изпълнен с радост и блаженство, че забравя грижите си, и който не забелязва признаците на старостта.” По този начин, тази метафора за Го произхожда от Бан Гу, който се е позовал на опита на Конфуций.

Горният откъс, а и цялото есе на Бан Гу илюстрират изследователската същност на Го, самата игра е Модел на Вселената, и радост е да си въвлечен в това всеобхватно търсене и изследване. Но за да не летим твърде високо и да си припомним думите на Уди Алън: “Поразен съм от желанието на хората, които искат “да опознаят” Вселената, след като е достатъчно трудно дори да се оправиш в Китайския квартал.”

Чо Чикун в “Пълно въведение в играта Го” (The Comlete Introduction to the Game of Go) говори за дълбочината на концентрацията, която постигаме, когато играем Го. Добър пример, илюстриращ това положение е хирургическата операция на изключителния китайски лекар Хуа То (141 – 208). Той оперира рамото на прочутия генерал Куан Ю, исторически герой от “Трицарствие” – (The Romance of the Three Kingdoms), докато той играе Го. И в качество на болкоподтискащо средство служи именно процеса на игра. Така тук Го се явява в качеството си на Not filling pain!

В миналото заниманията с Го са били критикувани именно заради външното безгрижие на играчите: основателно и неоснователно. Най-известният критик на играта Го е Вей Яо (ок. 204-273 г.), който твърди: чрез Го се губи много време, в което могат да се създават материални блага. Какво можем да се отговори на тези критика? Едно общество не живее само с производство на материални блага – не за единия хляб ние живеем; Го е символична и ритуална игра, носеща цял културен пласт.

Някои от древни учени определят игрите и в частност Го като безполезни. И тук идва коанът: “Каква е ползата от безполезната игра?” Човек никога не знае. Предвид, че играта е форма на общуване, чрез нея ние сме свързани с нашия опонент и по този начин играта култивира чувството ни на човечност – „жен”, понятието въведено от  Конфуций. „Жен” е съставен от корена “човек” и знака “две”: от което може да се разбере, че човекът става човек само ако е свързан с друг човек. Другото звучи съвременно: чрез играта Го ние развиваме “изкуството за вземане на решения в неопределени ситуации”, а и в самия живот без това изкуство е немислимо.

За да се играе добре Го, бидейки символична и асоциативна игра, изискваща въображение, е необходимо внимателно да се вглеждаме в живота и да вземаме от там добрите и вдъхновяващите примери. Корейският гросмайстор Cho Hun Hyun казва: “Вместо да се опитва да спечели всяка игра, аз мисля, че играчът трябва да даде най-доброто от себе си, за да направи добра игра, с която да може да се гордее. В нашия живот постоянно ни се откриват възможности да поемем по правилния път. Същото е при Го – възможностите да поемем по верния път се срещат на всеки ход. Животът е красив, красиво е и Го”.

В това есе са дадени примери, свързани с отношениетo към времето. Надпреварата с времето и семеай (борба за „живот и смърт” между две го-групи) шеговито е обяснена от майстор Хонинбо Санса в предсмъртния му час: „Ако това [т.е. животът – бел. авт.] беше Го бих започнал битка и, може би, бих я спечелил, но по пътя към смъртта не остана никакъв възможен ход.”

Ситуациите, в които попадаме, играейки Го, са безчислени и не можем да ги пребродим и за десет хиляди живота. Затова ни остава да се ориентираме в тях с някои от го-поговорките: “В ненормална позиция – ненормалния ход и нормален ход” (от Тамино; своеобразно решаване на плетеницата от проблеми); “Преди да играеш наляво, първо играй надясно”; “Често най-простият ход е най-добрият ход”...

Затова, както е казал император Вейдзун (V в.), “играй Го и забрави всички грижи”. Играй Го и успешно разрешавай плетеницата от проблеми, самоусъвършенствай се. И така ще се усети реалността на коана “Прекрасен сняг – и снежинките не падат къде да е другаде!”

 

 
 
* * *