играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Ако бих могъл да играя Го с Бога, той би имал преимущество преди да стигна 50 хода. Бог е способен да прави безпогрешни ходове, а аз като нищожен човек нямам такава сила винаги да играя безпогрешно.

Го Сайген
* * *
 
Един Пролетен Ден в Истанбул
Публикации - Есета и очерци
Автор: Силвия Лозева   
Вторник, 05 Април 2011г. 22:17ч.

Соколлу Мехмед  Паша (1505-1579 г.) Соколлу Мехмед  Паша (1505-1579 г.) на фона на дъска за Го

Днес се разходих из Истанбул или, както си го знаем по нашенски, Цариград. Беше съвсем спонтанно и напълно неочаквано. Посетих двореца Топкапи, в самия център на стария град.  В музея случайно попаднах пред портрета на Соколлу Мехмед  Паша (1505-1579 г.), който беше изобразен  на фон, който прилича на килим, но при по-внимателно вглеждане  се оказа, че той е разчертан на познатите 19 по 19 линии, с което килимът се преобрази за мен в дъска за Го. Много голямо беше учудването ми. Дали играта Го е била известна и в Отоманската империя? Празнотите в моето познание се запълниха след известно проучване, което показа, че Соколлу Мехмед Паша (или познат като Мехмед Паша Соколович) е един много загадъчен османски държавник със сръбски произход.

Роден в Милешево, днешна Херцеговина, Соколлу Мехмед Паша ( 1505- 1574 г.) е бил еничар и потурчен. След дълго време, прекарано в еничарската армия, постепенно придобива военни титли, докато не става паша (управител) на Румелия през 1551-1555 г. По-късно получава и назначението велик везир (1520-1566 г.) при султан Сюлейман І Великолепни (1520-1566 г.), а при сина му Селим II (1566-1574 г.) той на практика държи в ръцете си управлението на цялата Отоманска Империя.  Султан Мурад III (1574-1595 г.), непроявяващ особен интерес към държавните дела, обаче за разлика от баща си Селим ІІ няма такова доверие към Соколлу, чиито влияние и власт започват да отслабват, въпреки че запазва поста си на Велик везир. Интересна и любопитна история за един османски държавник, който идва от Християнския свят, за да стане първо управник на европейската част на Отоманската Турция (Румелия), а след това – на цялата империя.

Дворецът Топкапи (Топовната порта) в Истанбул Стая в двореца Топкапи

Историческите реалности са били такива, че до настъпването на индустриалната революция (ХVIII-XIX в.) в Европа щафетата на напредъка се е държала от страни като Китай и Османската Империя. А те също така са били свързани помежду си посредством Пътя на коприната. По него в Истанбул достигат китайски стоки като порцелан, коприна, технологии като книгопечатането... По този маршрут се разпространява и културата на чая - напитката, която е станала неотменна част от традициите на много народи. Примамлива е мисълта, че по този Път се е придвижвала и игра като Го, както това е доказано и изследвано за шахмата. Затова, по повод картината, си задавам ред въпроси. Дали именно древната азиатска игра Го – символ на държавността в Средното царство (Китай) - е намерила своето място в един от най-известните портрети на Мехмед Паша? Или просто, мрежата от 19 по 19 линии е някаква случайност и да символизира нещо друго? Или е само „мрежест орнамент”, творческо хрумване на художника?

Игрите представляват важна част от битието на Отоманската империя. И до ден днешен, което и заведение да посети изморения турист в Истанбул, там винаги ще намери дъска за табла да му прави компания заедно с наргилето. Дали това е само начин за социализиране или неотменна черта от турското и османското битие, която е жива и до днес? Едно е сигурно, където и да отиде странникът, истински приятели и сподвижници ще намери в играчите на Го, споделящи същите разбирания за хармония и комуникация. Ако  Мехмед Паша действително е знаел играта Го, то  той със сигурност би оценил нейните достойнства. Все пак Отоманската империя е имала кръстопътно положение и е била символично място за среща на Изтока и Запада, една стратегическа пресечна точка - място за общуване, културен обмен и търговия.

 

вторник, 05 Април 2011 г.
Силвия Лозева

 
 
* * *