играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Прежде убо словене неймъаху письменъ, ну чертами и резами гадааху погани сущи и римскими и гречьскъіми письмены нядахя са писати словенскя речь без оустроенна”

Черноризец Храбр

* * *
 
Изкуствата и игрите на Изток и на Запад
Публикации - Есета и очерци
Автор: Константин Байрактаров   
Петък, 24 Април 2009г. 13:26ч.

 

През различните исторически епохи и в културата на народите по света се открива по един или друг начин отношение към логическите игри като към вид изкуство. В платоновия диалог "Федър" Сократ говори за египетския бог Тот (Тевт) - създателя на изкуствата, които са: науката за числата, смятането, геометрията, астрономията, шашките, заровете и писмеността. Тези изкуства били представени на цар Тамус. Срещайки се с царя, Тот му показал своите изкуства и казал, че те трябва да се предадат на египтяните. Във "Федър" пише: "Самото божество се наричало Тевт, той пръв изобретил числото, смятането, земемерието, звездобройството, допълнително играта шашки, а също така и писмеността". Тук под "шашки" трябва да се има предвид древногръцката игра петея (pettea), която също малко напомня Го. В случая е интересно да се види как логическите игри се вписват в представите за изкуство в различните култури и цивилизации, времена и епохи.

В Китай четирите изкуства са музика (свирене на цитра), логически игри (Го, шах), Поезия (и калиграфия) и живопис. На китайски съответно са: qin-qi-shu-hua, а на виетнамски - cam-ky-thi-hoa. На български (от китайски) ще ги четем като "кин-ки-шу-хуа". Комплексът от Четирите изкуства (Si yi, ши и) датира от епохата Тан (618-907). Най-ранният текст от епохата Тан, в който се упоменават изкуствата е "Фашу Яолу" (Fashu Yaolu), а концепцията за Четирите изкуства бива разработена по-късно в "Сианкин оуки" (Xianqing ouqi) от Ли Ю (Li Yu, 1610 - 1680). Владеенето на четирите изкуства се е считало като признак на образованост. Four Arts - Music, Board game,Calligraphy, Painting. Тази класическа четворка изкуства е предшествана от друга такава четворка от 5-6 век, която е включвала - управление на колесница, стрелба с лък, калиграфия и Го.

Конфуций говори, че е добре човек да овладява изкуствата. По негово време обаче комплексът от изкуства все още не е бил дефиниран, т.е. не са определени колко и кои са изкуствата. През епохата Хан (206 пр. н.е. - 220 сл. н.е.) е бил дефиниран комплекс от шест изкуства (liu yi, лю и), в който влизат етикет, музика, стрелба с лък, управление на колесница, четмо (!) и математика; или Li (ritual), Yue (music), She (archery), Yu (drive), Shu (books), Shu (mathematics) - ли-юе-ше-ю-шу-шу. Историкът Съма Тан описвайки отделните школи в Китай казва, че конфуцианците се интересуват от тези изкуства. В тази шесторка обаче няма Го! Но можем все пак да го вместим в математиката (шу), защото философът Менций казва за Го следното: "Съвременните играчи се занимават със смятане (шу), но техните сметки са малки!" (т.е. не са прозорливи). Иначе един отявлен критик на Го като Вей Яо (3 век) казва, че Го не заслужава да му се обръща внимание, защото не е сред шестте изкуства. Любопитно е, че през 18 век към тази шесторка неофициално бива добавен като седмо изкуство китайският шах (сянци).

Занимаването с изкуствата е присъщо на достойния човек (дзюндзъ). "Дзюндзъ са били творчески личности: поети, писатели, художници. При това те смятали себе си за абсолютни дилетанти. Въпреки това те са създали истински шедьоври... (...) Начинът на живот на дзюндзъ се определя от влечението им към постоянно размишление и творческо осмисляне на света около тях. Те са предпочитали обществото (компанията) на себеподобните си, не скривайки, а поддчертавайки елитарността си. През XVI - XVII вв. е било модно да се създават общества на любителите на "изтънчените" занятия и свободното време: общества на любителите на книгите, музиката, сънищата, птичите песни, съзерцаването на луната, наслаждаването на благовония и т.н. Те са се разхождали в планините, ловили са риба, играли са Го, беседвали са с приятели". Като разширен вариант на четирите изкуства има и комплекс от дейности (XI в.), неречени "девет госта" (jiuke), които са: свирене на цитра, игра на шахмат или вейци, медитиране, занимание с четката (калиграфия и живорис), чаепитие, алхимия, изълняване на песни, приятелски беседи и пиене на вино [виж. Shen Kuo (1031–1095)].

Това може да се каже основно за китайските изкуства и мястото на Го сред тях. В европейската традиция могат да се открият също подобни паралели. Интересен е комплексът от 9 изкуства в нордическата традиция, защото "би било неправилно да се мисли, че скандинавците са ценили само физическата сила и грубите видове спорт. Напротив, считало се е, че идеалният човек трябва да владее много интелектуални, словесни и художествени таланти. Ярл Ронгвалд (1135—1158) от Оркнейските острови могъл да се похвали с девет разнообразни способности; всички те са достатъчно традиционни и постоянно се приписват (в различни съчетания) на легендарни и исторически герои:

"Известни са ми девет изкуства: умело играя на тавлеи, рядко не ми достигат руните, да чета и да кова умея, на ски да се пързалям, да стрелям с лък, да греба [с весла], и другите две изкуства не са ми чужди - и песента на поета [писане на стихове] и свиренето на арфа".

Прави впечатление колко близки по съдържание са тези девет изкуства, сравнени с китайските представи за уменията на благородния или достойния човек (дзюндзъ). При китайците управлението на колесница съответства при скандинавеца на управлението на лодка (гребане) - това е разбираемо предвид това, че става дума за два различни типа цивилизации. Китайската е континентална, а скандинавската - морска.

По линия на шестте китайски изкуства съвпаденията са: 1) стрелбата с лък, 2) Управлението на колесница съответства на управление на плавателни съдове, 3) музиката - свирене на арфа - цитра (цин), 4) поезия - писането на стихове се спряга с калиграфия - за Китай познаване на йероглифите, за скандинавците - руните. Ковашкият занаят за китайците пък е второстепенно занятие. Любопитство поражда първото изкуство - да се играе на тавлеи. Тази игра е добре позната на северните народи, позната е също и на руските богатири, и много напомня Го.

В Европа през Ренесанса (Възраждането) нещата са подобни като при скандинавците от Средновековието. Децата на светските феодали получавали т. нар. рицарско възпитание. Неговата програма се е свеждала до овладяването на "седемте рицарски добродетели": езда, плуване, мятане на копие, фехтовка, лов, игра на шашки, съчиняване на стихове (и пеене на песни) в чест на сюзерена и "дамата на сърцето". Интересно, че в подготовката на рицаря овладяване на четмо и писмо не влизало.

Играта шашки заема предпоследното шесто място. А рицарската неграмотност сигурно не е тотално правило. Според друга класификация от добре образования ренесансов човек в Европа се е очаквало: 1) Да разбира от живопис и да колекционира картини; 2) Да пише поезия; 3) Да свири на музикални инструменти; 4) Да чете и пише на латински и гръцки; 5) Да говори няколко езика; 6) Да се бие, ако се наложи; 7) Да участва в политическия живот; 8) Да язди и да бъде добър спортист; 9) Да се държи любезно с всеки.

В наши дни игрите също претендират за почетно място сред изкуствата. Александър Алехин(1892–1946), четвърти световен шампион по шахмат дава добро обяснение, защо шахматът е изкуство: За мен шахматът не е игра, а изкуство. Да, аз смятам, че шахматът е изкуство и поемам всички отговорности, които играта налага на своите почитатели... Шахматът учи преди всичко да бъдем обективни. В шахматната игра човек става голям майстор, само ако осъзнава своите грешки и недостатъци. Абсолютно същото е и в живота.

 

ИЗТОЧНИЦИ

1. СИМПСОН Жаклин, "ВИКИНГИ. Быт, религия, культура", Глава. 8 Игри, изкуство и поезия, Центрполиграф, 2005

2. БЫЧКОВА Т.А., "Культура традиционных обществ Китая и Японии",Изд. Томский университет, Томск, 2003, с.13

3. Eнциклопедия "История на Света" - The Usborne Book of World History, изд. "Петър Берон", София, 1993 г., стр. 133

и др. :)

 
 
* * *