играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Принципът на водата e идентичен с принципа на игра на Го. [Протичането на партия Го не е по-различно от начина, по който тече водата.] Който може да прилага принципа на водата в играта си, побеждава. Който не може - губи.

Оуян Сю

* * *
 
Изкуството на играта Го
Публикации - Есета и очерци
Автор: Уилям Коб   
Сряда, 07 Май 2008г. 14:11ч.

 

Играта Го е едно от изкуствата по няколко причини, както военното дело и преподавателството са изкуства.

Войната, преподаването и Го – това са дейности, които не могат точно да се рамкират по определени правила: тяхната сложност и многообразност изискват по-гъвкав и изобретателен подход. Войниците, учителите и играчите в Го трябва да развиват в себе си художествен усет, за да могат да действат в непредсказуеми ситуации, и да култивират разбирането за това, че действие, което води до успех в един случай, може да доведе до катастрофа в друг. В условия, при които две ситуации не могат да бъдат абсолютно сходни, сляпото следване на правилата ограничава преимуществата на новите и неизследваните възможности.

Художествената (творческата) природа на Го се проявява също и в необходимостта от възприятия, които по-скоро могат да се определят като “естетически”, отколкото “аналитически”.

Възможността да се види последователността на ходовете или да не се пропусне някое атари – това е аналитично умение, необходимо за успешната игра. Обаче, възможността да се оцени красивата форма или правилното разполагане на камъчетата по дъската е още по-важно. Тук вие не можете просто да “прочетете” отговора: вие трябва да развието чувствителност, която е сравнима само с умението на художника да разполага образите на платното (картината) или умението на поета да подбира точните думи. Тук не може да се определи набор от правила, които гарантират добри резултати.

Но ако играта Го е изкуство, то тогава на кое от известните ни изкуства тя най-много прилича?

Да вземем, примерно, живописта. Приключилата партия напомня платно: черните и белите групи образуват някаква абстрактна картина, която може да бъде оценена от гледна точка на естетическата й ценност. Обаче, такова сравнение акцентира по-скоро на крайния продукт, а не на самия игрови процес, а именно в процесуалността е самата същност на Го. Винаги е приятно да се побеждава, но го-играчите истински ценят самата игра, въвлеченестта в процеса.

Ние можем да сравним Го с поезията и по-точно, с традиционния японски поетичен турнир, в който единия поет пише стих, а неговият партньор продължава започнатата тема. На играта Го може да се погледне като на някакво “поетично” разположение на камъчетата по дъската, при което отговорът на партньора е вариация по темата, предложена в предходния ход. Този рисунък се съотнася с идеите за взаимообмена и баланса, които са много важни в Го, също така и с възможността за непредсказуемото развитие на събитията. Не е за пропускане, че при сравняване на Го само с езика определено се изпада в едностранчивост.

Може би танцовото изкуство е много по-удачно сравнение. В процеса pas-de-deux (влез в крачка) двамата партньори са въвлечени в интимно-интерактивен диалог; веднъж те се движат относително независимо един спрямо друг, а после – много по-синхронно. Тук трябва да се подчертае именно фактът, че се получава удоволствие от процеса, а не от постигането на какъвто и да било резултат.

Най-добрата аналогия за Го се явявава музиката и по-конкретно с джаза. Очевидно музиката е прозес, а не продукт, а в джаза могат да се открият разнообразни вариации, което е характерно и за Го. Аранжиментите могат да са еднакви, но все пак същността на джаза е в импровизацията. Още повече, че джазовите музиканти често заедно създават музиката си, която те не биха могли да съчинят по единично. Тяхното изпълнение (игра) е едновременно тяхна собствена импровизация и отговор на играта на партньора. Джазът изследва музикалните възможности в същата степен, в която при Го се изследва ефективността при един или друг метод за овладяване на територия. И ако играта се провежда на много високо ниво, двамата играчи се обединяват в единне творчески процес, в който те са повече партньори, отколкото съперници. И в Го, и в джаз играчите си отправят един-другиму предизвикателства и приканвания, а аудиторията застива с предчувствието за изненадите в следващия момент.

По този начин ние можем да мислим за играта Го като за някакъв вид джаз, който се изпълнява не с помощта на музикални инструменти, а като се използвата го-камъчетата. А може ли джазът да се разбира като Го, защото не се ползват камъчета, а музикални инструменти?

 

Източник: American Go Journal XXXII, 1 (Spring 1998), 14
Статията се публикува с разрешение на автора.
Превод от английски: Константин Байрактаров

 

Уилям Коб е работил като професор по философия в колежа William and Mary в щата Вирджиния, САЩ. Особено го интересува будистката философия и играта Го. Чел е на студентите си популярния курс "Източната философия и Го", който е включвал обучение по Го също. Коб също така е преподавал Го на стотици ученици в началните и средни училища в Ричмънд, а също така и на пенсионери в домове за стари хора и на хора с ограничена умствена активност. През 1996 г. Уилям Коб получава сертификат за Международен го-инструктор от Нихон Ки-Ин. Основател е на сайта Slate and Sheell. Там можете да се запознаете с неговите есета, публикувани и в "Празната дъска".

 

 
 
* * *