играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Go is science, art and game. Those chosen few may enter the Eternal Hall of Fame only, who combine the scientific precision, the artistic improvisation and the spiritual joy of the game in themselves.


Kajiwara Takeo at the European Go Congress in Budapest, 1986


Го е наука, изкуство и игра. Само избранници могат да влязат във Вечната зала на славата, които могат да съчетаят научната прецизност, артистичната импровизация и духовната радост от играта.


Кадживара Такео, на Европейски Го Конгрес Будапеща, 1986

* * *
 
Вейци в Китай. Особености на образователния процес
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Михаил Емельянов   
Четвъртък, 03 Юли 2008г. 08:28ч.

 

В Китай вейци (Го) отстъпва по популярност на китайския шах (сянци). Не всички китайци познават Вейци.Така от десет китайци девет знаят китайски шах и само един от тях знае вейци.Това се дължи на извънредната сложност на вейци. Китайците уважават тези, които знаят и умеят да играят тази игра. Трудно е да се каже какво подтиква родителите в Китай да водят децата си в школите по шашки (”Чи Юан” – буквално школа по шашки). Обикновено, ако бащата в семейството играе вейци, синът му задължително бива изпратен да изучава тази игра. Момичета рядко се изпращат да учат играта.


Също така е необходимо да се отчита и фактът, че в Китай е развита системата за допълнително образование за децата, за да не се изпускат и да се скитосват безцелно по улиците. Някаква особена мода към Вейци в Китай няма, но затова остава въпросът - към какво да насочат родителите своите деца. Основни остават двата фактора: 1) някой в семейството да играе Вейци и 2) да се организира занимание за децата.

И така като записват своето дете в Чи Юан, родителите плащат ежемесечно около 200 юана. При средна заплата 1000-1500 юана на месец това е една доста прилична сума. Занятията могат да бъдат прекъснати по всяко време по желание на родителите.

Средната възраст на децата, посещаващи редовно школата, е между 10-15години. След 15 години обикновено се занимават по един или двама с учителя /това се обяснява с факта, че в тази възраст децата достигат 3 кю – 1 дан или се приближават към тях/, при това основно заниманията се провеждат предимно вкъщи, а само няколко пъти в месеца при учителя и се плащат не за месец, а поурочно /в порядъка на 100 юана на урок/.

Децата се занимават в групи, които се разпределят така, че в групите да се занимават деца с еднакво ниво на подготовка. Средно в една група са от 5 до 10 обучаеми. Основните занимания се провеждат в почивните дни, а също така има занимания и по вечерно време през работните дни. Урокът продължава 2-3 часа, а на всеки 30-40 минути се прави почивка 10-15 минути. При изучаването на вейци в Китай основно значение се отделя на решаването на задачи за живот и смърт, а също и анализ на задачи от класически тесуджи (дебюти).

Важно е да се научат децата да се борят в чюбан (ендшпила), да виждат слабостите и силните страни на групите. Обясненията на стратегическите идеи се правят при анализа на детските партии.
Заниманията се разделят на три части. В началото децата решават задачи. На детето се дават 4 задачи за 10 минути. Следва разбор на решенията. Веднага след това се дават нови 4 задачи. За едно занимание се решават 12–16 задачи, при това сложността им може да варира от достатъчно прости до твърде сложни. За домашно се дават още 4 задачи.

След почивка се играят партии, резултатите се фиксират от учителя, за да може след това на по-слабите да се отдели особено внимание. В началните групи партиите се записват задължително. След като свършат игрите, учителят разиграва всяка партия, обикновено първите 40-60 хода. По време на анализа на децата се демонстрират джосеки, обясняват се принципите на стратегическото развитие на играта. Децата активно участват в анализа.

В третата част на децата могат да се разкажат за някое класическо тесуджи /например „бамбук”/, може да бъде обяснено как се пресмятат даме (територията) в семиай. Йосе също се разглежда в третата част на заниманието. В силните групи учителят наблюдава играта във всяка партия и по време на играта прави забележки /след някой слаб ход/. Игрите не се записват, те трябва да се запомнят и при необходимост да се възстановяват за анализ с учителя.


Москва, 2005
Превод: Емил Иванов

 

 
 
* * *