играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Without friends no one would choose to live, though he had all other goods.
Aristotle


Без приятели, никой не би избрал да живее, въпреки, че има всички други блага.
Аристотел

* * *
 
Хипотеза за Слонбалона
Публикации - Стъклени перли
Автор: Йони Лазаров   
Понеделник, 26 Май 2008г. 08:45ч.

Изтъкнатият изследовател на Го, Питър Шотуел, изказа хипотезата си, че Го може да е създадено в дъждовен ден от две момчета, които си седят в пещерата: "Идеята на Атари Го [игра на гонитба, на залавяне] е възможно да е било всъщност началото на Го, може би в дъждовен ден в пещера или храм някъде в Северен Китай преди хиляди години. Подрастващи може да са разчертали на пода сакралната дъска 9х9, сложили са камък на дъската и единият е казал „Първият хванал камъка, може да го задържи!”

 

Обаче, след няколко игри те може би са открили, че дори единичното хващане да е занимателна игра, хващането на един само камък е малко отегчително и бавно. Би било много по-интересно да се види кой може да хване максимум камъни, и между другото странни неща са започнали да се случват...” by Peter Shotwell “Go! More than a game”, p. 4


Продължението, е че в по-късен момент от детските занимания са се заинтересували родителите и с тяхна помощ е финализирано изобретяването на Го.

 


Внушението, че тази игра е създадена от деца за деца. В това има педагогически момент, защото децата се доверяват на деца, като авторитети! Като всяка хипотеза, и тази има право на съществуване. Това, може би е носталгия и констатация, че никога няма да се схване как точно е създадено Го, поради липса на артефакти, по-точни предания и легенди, и съответствуващи теории. Същността на хипотезата, изказана от Шотуел, е че Го е можело да възникне по естествен начин, от постепенното натрупване на наблюдателност и впечатления от детските игри. Ролята на възрастните (родителите) е да обобщават и да придават смисъл и символика на детските занимания .

Дъждът прави така, че Го се оказва indoor game, измислена и практикувана в пещера или храм; а в съвременния свят – в къщи, в зала, в покрито помещение.

Нека надникнем, след Жан Пиаже, в психологията на детските игри с А.А.Милн и „Мечо Пух”, глава 5, в която Прасчо среща Слонобалон.
Поначало митичният Слонбалон може да се оприличи с Го и неговият произход – дали това изследване не е мираж? Но „хващането на Слонбалон” може да се оприличи и с Атари Го (подвариант на Го, игра на хващане и гонитба). Така както първобитните преследвали и ловували мамут.

Един като каже, че е вече виждал слонобалон (респективно Го и неговия произход), другите бързо се съгласяват (за да се се изложат с невежество). Ето интереснен пасаж от „Мечо Пух”:
Един ден, когато тримата – Кристофер Робин, Мечо Пух и Прасчо – си говореха, Кристофър Робин си дояде хапката и нехайно подметна:
- Днес видях Слонбалон, Прасчо.
- Икакво правеше той? – попита Прасчо.
- Ами слонеше – отговори Кристофър Робин. – Мисля, че не ме видя.
- И аз съм виждал Слонбалон – каза Прасчо. – Или поне така мисля. Само дето може би не беше.
- И аз – обади се Пух, докато се чудеше как ще изглежда един Слонобалон.
- Те не се срещат често – небрежно заяви Кристофър Робин.
- Сега не – додаде Прасчо.
- Не по това време на годината – заключи Пух...

Сега в духа на гонитбата и лова Прасчо и Пух замислят да заловят Слонобалон (нищо, че преди са го „виждали”). Така както древните ловци правят планове и действия за залавянето на мамут:


- Ще го хвана – повтори Пух, след като изчака още малко – с капан. И то трябва да е Хитроумен капан...
[…]
Първата идея, която хрумна на Пух, беше да изкопаят Много дълбок Трап, а после Слонобалонът да дойде и да падне в Трапа и...
- Защо? – попита Прасчо.
- Какво защо? – попита Пух.
- Защо да пада вътре?
Пух се почеса с лапа по носа и каза, че Слонбалонът може да е тръгнал на разходка, да си тананика някаква песничка, да зяпа небето и да се чуди дали ще вали, и затова няма да забележи Много дълбокия Трап чак докато до половината не падне в него, а тогава ще е твърде късно.
Прасчо рече, че това бил много хубав Капан, ама ако вече вали?
Пух пак се почеса по носа и каза, че ако вече вали, Слонбалонът ще зяпа небето и ще се чуди дали то няма да се разведри, и затова няма да види Много дълбокия Трап чак докато до половината не падне в него. А тогава ще е много късно.
Прасчо рече, че сега, след като са му разяснили тази точка, това според него е Хитроумен капан.

Но се появяват някои усложнения, които внушават, че хващането на Слонбалон не е тривиална задача:
Пух беше много горд да го чуе и мислеше, че Слонбалоните вече са били готови хванати, но имало само едно нещо, което трябвало да обмислят, и ето какво било то. Къде да изкопаят Много дълбокия Трап?
Прасчо рече, че най-хубаво щяло да бъде някъде, където вече е имало Слонобалон, и да го изкопаят точно преди той да падне вътре, на педя по-нататък.
- но тогава той ще ни види как го копаем – възрази Пух.
- Няма, ако зяпа в небето.
- Ще заподозре нещо – каза Пух – ако само случайно погледне надолу.
Дълго мисли и накрая тъжно добави:
- Не е толкова лесно, колкото си мислех. Предполагам, че точно затова Слонобалоните никой никога не ги хваща.
- Сигурно е заради това – съгласи се Прасчо.

Чисто съвпадение е, че Милн е изобразил хващането на Слон[балон]. Ако си спомним какво означава йероглифа за слон? Това е „образ”, „представа”. Китайският йероглиф сян xiang е образ, а също слон, и се използва в китайския шах сянци ~ xiangqi ~ „игра на слонове” или още по-точно „игра на образи”. Защо идеята за слон става образ в китайския йероглиф? Някога много отдавна в Китай е имало слонове и затова се съди и по това, че от тези слонове са останали само кости и скелети. Така по тези кости се възстановява цялата картина на историческите слонове, те са един вид образ и идея (за слон).
Така, преследването на Слонбалон ни връща към образните преключения на мисълта, но е едно също утопично предприятие. Хипотезата на Шотуел има право на съществуване, както всяка друга хипотеза.

Използвана литература:
1. Peter Shotwell: “Go! More than a game”, Tuttle Publishing, 2003.
2. А.А.Милн: „Мечо Пух”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2006.

 

 
 
* * *