играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

(A shicho works or doesn't work, but sometimes you don't see it, you don't play it). The possible and the impossible are visible and invisible. What happens is always what you see, what is played.

- There are possible things, impossible things, and things that happen. Sometimes things happen that were impossible.

* * *
 
Играта Го в Русе
Публикации - Стъклени перли
Автор: Константин Байрактаров   
Сряда, 07 Май 2008г. 14:47ч.

по информация на Мартин Тошев, Русе

Русенското Го води началото си от 80-те години на миналия век и се свързва с Димитър Дончев и кръга ентусиасти около него. Част от този кръг е Мартин Тошев, който някъде 1994-95, когато е бил 12-годишен, се запознава с играта Го, когато посещава залата с японски конзолни игри, чийто собственик е бил Д. Дончев. Тази зала е съществувала от 1993 до края на 2002 в кв. “Родина” №2 и за онези години е изпълнявала ролята на го-клуб, където са се събирали русенските играчи. Д. Дончев отдава своето предпочитание на Го като същевременно е бил запознат с още редица други игри и е разполагал със съответните комплекти за китайски шах, шах, шашки, табла, и др.

Диаграми, уроци, 1989-90 г. РусеТогава Мартин Тошев е бил тинейджър и по неговия разказ днес, въпреки многото липсващи моменти, може да се създаде представа за русенското Го в онези години. Започнал да се учи с няколко човека в залата, впоследвие само двама продължили да играят и до днес (макар и не много често). Преди да бъде посветен в играта Го, той е бил много запален по шахмата и със самочувствието на силен играч се среща на шахматната дъска с Д. Дончев, който тогава е бил на възраст около 25 годишен. В болшинството партиите, които изиграва с него, Мартин Тошев търпи поражение, дори и при хандикапни игри, когато противникът му играе без някои от фигурите. След това Д. Дончев го въвежда в играта Го и става негов учител.

Първото, което научава за играта е, че тя се нарича “Уей Ки/Чи” или “ГО”, която е измислена от древен китайски император за неговия син като подарък за рождения му ден. Както се казва, че играта Го е подарък на изтока за запада, така и Мартин Тошев тогава получава от учителя си този подарък. А Димитър Дончев e научил Го, по думите на Мартин Тошев, от българско списание през 1982 г., когато е и започнал да играе с негов съученик. Още през 80-те години Д. Дончев е ходил на турнири в България, биел е всички и е спрял да ходи, защото не е имало смисъл и стимул за него, тъй като нямало силни играчи.

Оказа се впоследствие, че го-турнири са се провели в 1989 в Хасково и в 1990 в Русе, на които победител е бил Д. Дончев, а неговият наставник Нейко
Марков, който тогава е бил на преклонна възраст, към 80-годишен, е първия основател на го-школа в България. Открити са статии от онези години, публикувани в русенския в-к "Утро", които документират тези достойни за уважение инициативи. Дончев е играл едновременно две партии през 1988 и 1989-та година с източногерманец по пощата (кореспондентно Го), но след падането на Берлинската стена, кореспондецията с германеца спира; по
думите на Дончев той бил е добър играч, а партиите естествено останали
недовършени.

Комплектът на Мартин ТошевМартин Тошев основно се е упражнявал в блиц-партии на дъска 13х13 и по-малко на 19х19. Бързите игри, които са “без мислене” са известен метод за обучение в Го, при който целта е да се трупа опит и знание за играта на принципа проба-грешка. Това е в съответствие с японската препоръка: “Изиграй възможно най-бързо своите първи 50 партии”. В русенския го-кръг е имало няколко души, които по спомените на Мартин Тошев ще представим с малките им имена. През 1994-95 се открояват като силни играчи Лозан и Гриша, които тогава били с няколко години по-големи от Мартин – 18-19 годишни. Той също е играл с тях, но опитът им като играчи е си е казвал думата. Техни партии от 1989-90 година са записани в една тетрадка, която е запазена и днес тя се явява ценно писмено свидетелство (артефакт) за историята на българското Го.

Тетрадката съдържа диаграми, на които са записани позиции от развитието на партиите. Мартин Тошев също има принос в записването им. В тази тетрадка също така има преписи на партии на известни японски майстори като Ишида Хонинбо, Рин Кайхо, Такемия Масаки и Чо Чикун. В тетрадката са записани седем от майсторските партии за титлата Мейджин, играни в периода от 1972 до 1986 г. Това свидетелствува за сериозния интерес на тези русенлии към Го. Разполагали са също така с руски учебник по Го, от където са взети тези партии и уроци. Трябва да се има предвид, че тогава все още ксерокопиращи машини е нямало и затова се е процедирало с лист, химикал, флумастер и линийка при извършването на записи и преписи на партии.

Комплектът на Мартин ТошевНай-много Мартин е играл с Данчо, който е с 2-3 години по-голям от него. Русенлиите са разполагали с комплекти, а този на Мартин е самоделен – разчертана картонена дъска и малки пулове за табла. За Данчо е интересно да се отбележи, че тогава (1993-94) е тренирал фехтовка и е ходил на състезания, отбелязал е победа дори на (републикански) турнир по фехтовка – първо място, златен медал. Данчо е подарил медала си на Мартин за спомен, който се пази и до днес, което говори и за позитивния дружески климат в тогавашния кръг на русенските играчи. Какви са били тези играчи като хора - очевидно с високи нравствени качества, което е в съзвучие с етиката на играта Го като сцепляващ фактор в техните взаимоотношения. На въпроса с какви знания и ерудиция са били тези го-играчи Мартин Тошев заявява: “Не виждам как необразовани хора в България биха играли Го по онова време!”.

Спорен въпрос е дали първият русенски играч Димитър Дончев е имал идея за популяризиране на Го в България, все пак се е представял с играта си и другаде в страната и е участвал в турнири. Но очевидно отношението към Го като към спорт не е било достатъчно да даде достатъчен стимул, защото, там където е ходил, не е срещнал достатъчно силни играчи. С това може да се обясни един своеобразен отлив от Го в Русе. Мартин Тошев също прекъсва заниманията си с Го за 2-3 години и чак през 1998 отново възобновява интереса си. В продължение на около три години се е срещал с различни хора, на които е обяснявал за играта Го, а също така и с появата на Интернет започва да играе в мрежата и да търси други български играчи. За момент през 2001 година е съзрял и първият български сайт за Го – Българска Го Академия – в дните на неговото създаване, но не му обърнал достатъчно внимание, с което още тогава пропуска възможността да се свърже със свищовската го-общност, която дава първоначален тласък за популяризирането на Го в България и поставя основите на младото ни го-движение.

Партии Го - 1995, РусеРусенската зала с японски конзолни игри от началото на 2003 прекратява съществуването поради неконкурентност спрямо появяващите се обществени компютърни зали с Интернет и PC-игри. От този момент съдбата на първите русенски играчи засега е неясна. Но историята на Мартин Тошев продължава. През 2002 отбива военната си служба в Балчишко, където намира един съмишленик, когото да обучи на Го и да играят. И за българският го-фолклор той ни подарява един анекдотичен случай, взет от реалния живот. Един сержант като видял двамата войници да играят Го, им се развикал и изхвърлил комплекта като , крещейки, попитал: “Какви са тези глупости в казармата?!”, но което Мартин в присъствието на висшестоящ го засрамил с отговора: “Това е стратегическа военна игра и какъв военен е сержантът, щом не е чувал за Го?”. За похвалната си дързост русенлията е наказан да бели картофи. Това напомня на руския анекдот за Петка и Чапай, които ще поставят камъчета върху дъската, за да градят военните си планове, вместо да разполагат картофи по масата... В нашия случай обаче от Го се стига до картофите, а в руския виц – от картофите към идеята за Го.


15.07.2007
Свищов

 
 
* * *