играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

The Way of Heaven is to benefit others and not to injure.The Way of the sage is to act but not to compete.
Lao-tsu


Пътят на Небето е да подпомага другите и да не ги наранява. Пътят на мъдреца е да действа, но да не преиграва.
Лао Дзъ

* * *
 
Острието на Окам
Публикации - Стъклени перли
Автор: Йони Лазаров   
Четвъртък, 20 Август 2009г. 11:14ч.

 

Мистика + Логика = Логика
Някои от философите на ХІІІ-ХІV в.: Бернар Клеворски – поет, мистик, психолог; Роджър Бейкън – естествоизпитател, систематик, тайновидец; Бонавентура и Тома Аквински – велики архитекти на средновековния свод на знанието; Абелар – логик и полемист; Дънс Скот и Окам – тънки гносеолози и майстори на категориалния анализ. Характерна черта на всички тези философи било парадоксалното свързване на мистическото със строга методология, системност и математика.


Уилям Окам (1285-1349, Ockham, Occam) е останал в историята на логиката с „бръсначът на Окам” („острието на Окам”). Францисканец, учил се и преподавал в университетите на Оксфорд и Париж. Като политически писател Окам се застъпва против претенциите на папата за светска власт, против абсолютизма на светската и църковната власт. По предание казал на император Людовик Баварски (противник на папата): „Ти ме защитавай с меч, аз ще те защитавам с перо.”

 


Окам е застъпник на „теорията за двете истини”. Тя се произнася, че религията и философията си имат две различни полета на изследване, и не трябва да се смесват. По-нататък от тази теория произтича идеята да се „чете книгата на Природата”, вместо тази на Библията. Горещи застъпници на книгата на Природата са Коперник и Галилей.

Няколко формулировки на бръснача на Окам:
„Не трябва без необходимост да се утвърждава множественото.”
„Не следует без необходимости утверждат множествености.”
“Plurutas non est ponenda sine necessitate.”

„Същностите не трябва да се умножават без необходимост.”
„Сущности не следует умножат без необходимости”
“Entia non sunt multiplicanda sine necessitate.”

„Безполезно е да се прави чрез много онова, което може да се направи посредством по-малко.”

"Бесполезно делать через многого то, что  могло бы сделано и посредством малого."
“Frustra fit per plura quod potest fieri per pauciora.”

 

 

 

Първи коментари и приближения
„Окам ни съветва, да усложняваме проблема само ако това би ни помогнало да си обясним по-добре нещата в сравнение с разглеждането им по опростен начин.” (Фърн 2003, с.76).
„В случая когато две конкурентни теории еднакво добре обясняват даден феномен, следва да се предпочете по простата от тях. (Фърн 2003, с.76)


Примери за приложения:
Преди всичко: какво не е бръснача. „Определенията на средновековния мислител не се свеждат до т.нар. икономия на мисленето. Те са адресирани против формализма на томизма и ненужния вербализъм, против схоластичния плурализъм на „същности”, „форми”, „скрити натури” и т.н., с които изобилстват метафизиките и логиките на редица схоластични учения. Те са и индиректно признание или настояване за необходимостта от нов подход във философската мисъл – по-близък до „естественото движение” на човешката мисъл и същността на природата.” (Радев 1994, с.424)


Едно приложение на бръснача, дадено от самия Окам. В писмо разискващо акта на разума до Дюран де Сан-Пурсен: „И този последен възглед има такова обосноваване: напразно се опитват посредством по-голямото да направят това, което може да се свърши посредством по-малкото; въобще всичко това, което  може да се обясни с помощта на допускане на някоя същност за акта на разума, може да се обясни и без допълнителни допускания...Следователно наред с акт на разума, няма нужда да се допуска още нещо друго.” (Курантов, Стяжкин 1978, с.117)


„Когато някой, например, непрекъснато ви отказва среща, то е защото може би е прекалено ангажиран през последните шест месеца, защото е много изнервен или защото не сте направили достатъчно атрактивно предложение. Най-простото обяснение обаче, и нормалното допускане за съответната ситуация, е че лицето не ви харесва. Докато то не прояви по-различно отношение, за да си спестите енергия, трябва да изхождате от тази позиция.” (Фърн 2003, с. 75)


Витгенщайн: „Колелото, което се върти, когато нищо друго не се върти заедно с него, не е част от механизма.” С други думи, когато нещо не е необходимо за разбирането на даден процес, имаме основание да кажем, че то не играе роля в него. (Фърн 2003, с.76). Това е интерпретация на казаното от самия Окам относно движението на телата. Елегантното обяснение на Витгенщайн и Фърн илюстрира краткостта, докато по-дългото изказване на Окам, противоречи на бръснача на Окам; все пак той е живял в различни времена с различни знания и стил – така, че не е учудваща тази тромавост. „За движението Окам мисли, че е начин кратко да се изрази това, че тялото отначало заема едно положение, след това друго и т.н.: „Затова казвам – твърдял Окам, - че тяло, което участва в някакво движение, след отделянето...на онова, което го е привело в движение, е самодвижещо се тяло съвсем не в смисъл на наличие в него на някаква сила; защото този движещ се предмет е невъзможно да бъде отличен от движимия предмет. Ако кажете, че новия ефект е предизвикан от някаква причина и че локалното движение е нов ефект, аз ще отговоря, че местното движение не е ефект..., тъй като това не е нищо друго, а фактически означава, че движещото се тяло се намира в някаква негова част, тъй като две противоречиви твърдения не могат и двете да бъдат верни...И така движещото се тяло...остава едно и също, следователно то нищо ново не придобива и не губи нищо от това, което е съществувало в него.” (Дорфман 1980, с.128).
Витгенщайн: „...бръсначът говори, че не необходимия елемент на символиката – нищо не значи.” (Стяжкин 1967, с.142)

Теорията на Коперник, спрямо тази на Птолемей,  Галилей доказва с помощта на принципа на простотата, вариант на бръснача на Окам [с което отпадат епициклите на Птолемей, б.а.]: „Природата не употребява много средства там, където тя може да мине с по-малко.” (Кирсанов 1987, с.181)

Редица неща, които са се считали за безспорни, Окам казва, че за тях липсва достатъчно аргументация, и трябва да се признаят само за вероятни. (Богуславский 1990, с.29). Вероятност на твърденията: Окам казва, че е невъзможно със сигурност да се каже, че има бог (Богуславский 1990, с.31)


Окам: Вероятността за сътворението на света е също толкова вероятно, колкото и неговото изначално съществуване. (Богуславский 1990, с.32). В тази връзка, Лаплас на въпрос на Наполеон Бонапарт, отговаря, че за неговата небулярна хипотеза за произхода на Слънчевата система – няма нужда от бог. Наистина, Лаплас хвърля малко повече „прах в очите”.

Исак Нютон формулира четири научни правила в книга ІІІ „Система на света”,  на „Принципи”; наречени „Правила за научни разсъждения”. Първите две правила твърде много приличат на окамовия бръснач. Във време, когато упорито спорели за приоритета на научните открития, вероятно Нютон, за да не си навлича допълнителни главоболия, не е посочил от кого ги е взаимствал (или поне на мен не ми е известно това):
„Правило І. Не трябва да се търсят в природата други причини освен онези, които са истинни и достатъчни за обясняването на явленията.”
„Правило ІІ. Затова, доколкото е възможно, проявите на природата от еднакъв род, трябва да се приписват на едни и същи причини.”
„Правило ІІІ...”
„Правило ІV...”.
За правилата ІІІ и ІV може да се прочете, например, от (Дорфман 1980, с.312)

Вместо заключение (напълно излишно)
Тези, които са разбрали бръснача на Окам и неговите приложения – нека спрат с четенето дотук. По-нататъшното четене, с нищо няма да прибави към тяхното разбиране. Тоест, бръсначът на Окам, би трябвало да отреже последващата част от статията.


За заглавие на статията използвах „острието на Окам”, заедно с „бръсначът на Окам” те ни обясняват едно и също и ненужно умножават същностите. Така, че за заглавие – би трябвало да се използва – „Бръсначът на Окам”. Затова, обаче има поне едно обяснение: по-долу съм използвал „остър ход” и „двуостър ход”...


Сега една „метафора с камък” принадлежаща на Окам, която няма отношение към бръснача, а към по-раншния опит на читателя. Привеждам я тук, защото първо обичам метафорите с камъни; второ с камъни се играе на Го, трето Го не е съкращение на Господ; четвърто когато видя камък за Го, аз действително от опит знам, че това е камък за Го; пето нямащо отношение към разбирането на цялата статия – негативно се обяснява за бръснача:
„Аз съм уверен, - пише Окам, - че зная какво е камък, първо в силата си да видя, че това е камък, второ по силата на това, че съм виждал преди камък. Аз съм уверен, че разбирам това по опита...Увереността в разбирането на думата „камък”, обаче произтича с помощта на разсъждения от действие към причина. Аз познавам огъня по дима, когато виждам един дим, защото в други случаи съм наблюдавал как дима произтича от огъня. По аналогичен начин, аз притежавам знание за камъка, защото в други случаи съм преживял възникване на образа на камъка в душата ми.” (Курантов, Стяжкин 1978, с. 120)


Някои метафори свързани с игрите шах и Го. Често казват за някоя игра: „той балансира на ръба на бръснача”, „той балансира на ръба на острието”; „това беше остър ход”; „този ход води до двуостра позиция”; „ако разбереш какво става в един ъгъл на дъската, ще разбереш какво става и останалите три ъгъла”.
Наистина, ако знаете какво става в един ъгъл (кътче) на Вселената – вие знаете, почти всичко за останалите ъгли, множествености и многомерности; да не говорим за множествените вселени. Знаете ли всичко, което става в един ъгъл? Знаете ли всичко, което става във вашата душа? Знаете ли дори всичко само за един камък?


Библиография:
•    Радев Ради 1994, Средновековна философия. София, 1994.
•    Фърн Никълъс 2003, Зенон и костенурката. „Обсидиан”, София, 2003.
•    Дорфман Я.Г 1980. История на физиката, т.1. „Наука и изкуство”, София, 1980
•    Кирсанов В.С 1987. Научная революция ХVІІ века. Изд. „Наука”, Москва, 1987
•    Богуславский В.М 1990. Скептицизм в философии. Изд. „Наука”, Москва, 1990
•    Курантов А.П, Стяжкин Н.И 1978. Оккам. „Мысль”, Москва, 1978
•    Стяжкин Н.И 1967. Формирование математической логики. Москва, 1967

 
 
* * *