играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Faced with what is right, to leave it undone shows a lack of courage.

Confucius

 

Да знаеш какво е правилно и да не го завършиш е липса на кураж.

Конфуций

* * *
 
Марен Мерсен (1588-1648)
Публикации - Стъклени перли
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 22 Август 2009г. 19:22ч.

 

През ХVІІ век науката в Европа бележи видим напредък. В държавите се основават една след друга Академии. Съществуват и невидими университети и академии, които също координират работата на учените. Един такъв координатор е отец Марен Мерсен (1588-1648) или както се нарича от неговия биограф Орео - „генерален секретар на учената Европа”.

В епоха, в която са липсвали периодични научни списания, изследователите са общували един с друг с писма. Мерсен е способствал повече от всеки за общуването на учените, както директно, така и опосредствано. Той е водил преписка, и споделял научните знания и проблеми с Декарт, Паскал, Ферма, Дезарг, Галилей, Торичели, Кавалиери, Хюйгенс (баща и син), Хобс, Гасенди, Робервал, Богран, Кампанела, Коменски и други (общо седемдесет и осем различни кореспондента). В писмата си към него учените и философите често „ си позволявали да открият своите замисли, гледни точки, идеи и разсъждения, отсъстващи в техните публикувани и известни на всички книги.” (Богуславский, 153).

Мерсен е дал някои малки приноси в областта на теория на числата („числа на Мерсен”), иначе ревностно я преподавал в манастира на миноритите в Невер. По-късно се преместил в Париж, където започнал да организира сбирки в „Пале Роял” на математиците и интелектуалците през 1635; кръжокът му се е състоял от повече от 100 човека и бил много популярен заради свободолюбивите възгледи на отеца. Той способствал отново връщането на Декарт към науката, след като на последния светския живот в Париж започнал да му доскучава. (Кирсанов 1987, с.211). От кръжока на Мерсен произлиза Френската Академия на Науките, създадена през 1666 от Колбер, министър на краля-слънце Людовик ХІV.

 

Вероятно, Мерсен е бил единственият контакт на Пиер дьо Ферма с външния свят, и влиянието му върху „царя на аматьорите” и било голямо; но дори Мерсен не успял да получи обявеното от Ферма, решение на последната му теорема: не съществуват n>2, за които да се изпълни равенството xn+yn=zn (Синг 1999, с.49).

Декарт и Мерсен са завършили заедно йезуитския колеж Ла Флеш. Двамата внимателно правят наука във време когато църквата е много силна. Въпреки присъдата над Галилей през 1633, Мерсен си остава негов защитник. Декарт пише на Мерсен при научаването си за Галилей: „...това толкова ме потресе, че едва ли не реших да изгоря всички свои съчинения, а също да ни ги показвам на никой човек...Аз не искам да издавам съчинения, в които дори една дума не се харесва на църквата.” (Богуславский 1990, с.159) По друг повод Мерсен пише на Декарт: „...има примери от Библията, свидетелстващи, че бог не един път е лъгал хората, също има примери, където известни теолози говорят, че въобще бог лъже хората.” (Богуславский 1990, с.161)

Мерсен е известен и като автор на книги: „Истинна наука против скептиците и пирониците” (1625) и „Универсална хармония” (1638). Седемнадесети век е време на оптимизъм и Мерсен обвинява  скептиците в подрив на науката, религията и нравствеността. Главните фигури в обемистата книга са Алхимика, Скептика и Християнския философ (изразяващ автора). Мерсен и Гасенди защитават мнението, че знанието ни разкрива отношенията между явленията, а това което става вътре в природата на индивидите, ние не можем да видим. Но това п отяхно мнение не дискредетира науката, Мерсен и Гасенди оценяват оптимистически възможностите на науката (Богуславский 1990, с.155).

Мерсен бил в постоянна преписка с Галилей и дори получил от него латинския превод на „За движението на Земята” издаден в Страсбург  (Дорфман 1980, с.199). Мерсен издава „Универсална хармония”, която е значително повлияна от Галилей. В трактата подробно се излагат опитите, установяващи зависимостите на тоновете от броя на трептене на струните, а последното от тяхното опъване и дължина. В своите експерименти Мерсен открил, че струната е способна да издава освен своя основен тон още обертонове. Мерсен измерил скоростта на звука посредством, метод предложен от Бейкън (414 m/s). Закономерностите в струните, открити от Мерсен по-късно получили ясна интерпретация от английския математик Брук Тейлър (1685-1731), (Дорфман 1980, с. 285).

Ролята на Мерсен в началния етап на създаване на научни съобщества в ХVІІ век била уникална, и без да е учен от най-висока класа, той бил прекрасен координатор, стимулиращ решаването на много научни проблеми и способстващ обмена на мненията между хората.



Библиография:
1.    Богуславский В.М. 1990, Скептицизм в философии. „Наука”, Москва.
2.    Дорфман Я.Г. 1980, История на физиката т.1, Наука и изкуство, София.
3.    Кирсанов В.С. 1987, Научная революция ХVІІ века. Изд. „Наука”, Москва.
4.    Синг Саймън 1999, Последната теорема на Ферма. „Атика”, София.

 

 
 
* * *