играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

(A shicho works or doesn't work, but sometimes you don't see it, you don't play it). The possible and the impossible are visible and invisible. What happens is always what you see, what is played.

- There are possible things, impossible things, and things that happen. Sometimes things happen that were impossible.

* * *
 
Как да се забавляваш в играта си
Публикации - Стъклени перли
Автор: Чо Хюн-нам   
Събота, 03 Май 2008г. 15:40ч.
Понастоящем бадук (Го) се изучава в около 1000 основни училища като извънкласна форма (СИП) в Корея, което означава, че около 100 000 деца учат играта в този момент. Обаче е трудно за всички деца напълно да оценят играта и да продължат с играенето след обучението. Има няколко причини, защо децата губят интерес към играта: те намират други интересни неща, или те нямат свободно време. От бадук младите играчи се отказват, защото го намират и за прекалено трудно, за да е добро за тях. Дори по-възрастните считат бадук, подходяща за тези, които обичат пъзели и трудно разрешими проблеми и задачи. Някои считат, че техния живот и без това е нелек, и не искат на натоварват мозъка си с „допълнителни трудности”.


Но всъщност бадук е като песен. Гледали сте филма „Звукът на музиката”? Там ти научаваш, че ако знаеш нотите до, ре, ми..., ти можеш да изпееш почти всичко. Бадук е същото. Ако ти знаеш няколко фундаментални неща, ти може да навлизаш във всички вариации на играта.

Може би причината, защо главата ти „така пуши”, когато играеш бадук, е че ти си прекалено загрижен от това да побеждаваш. Но тук има проверен начин да печелиш – слагай повече хандикап камъни. Ако ти не може да спечелиш с два камъка, тогава сложи три. Когато ти се чувстваш достатъчно комфортно и започнеш да побеждаваш с три камъка, може отново да намалиш на два. Това е по-доброто решение и за твоя опонент, защото той трябва да се старае повече срещу по-висока хандикапна игра.

Да спечелиш играта е едно от многото радости, която може да получиш от бадук. Не позволявай твоето желание за победа да надделее над удоволствието от процеса на играенето.

Хората също не обичат да запомнят джосеки и дебютни схеми. Ти искаш да поддражаваш на професионалните играчи, но ако ти не знаеш значението на брилянтните ходове, по-добре да не ги играеш. Имитирайки, ти няма да разбереш какво се случва на гобана.

Дебютната фаза, където ти си привикнал да виждаш през призмата на джосеки, е бяло платно, където ти можеш да рисуваш. Това е уникална фаза, където може да разпространиш своята визия за бъдещата игра. Средата и края на играта, зависят от това, което се случва в началото. Затова е важно да бъдеш сигурен в своите начални ходове.
Всичките трудни поредици от ходове в бадук не са въпрос на памет, а на усет. Ако мислиш, че не разбираш дадена поредица, просто я остави и играй твой собствен ход.

Обаче, най-важното нещо за да се наслаждаваш от играта си, да си в състояние да отделяш цялото си внимание на настоящата игра (да бъдеш тук-и-сега). Може да кажеш, че нямаш достатъчно енергия, след тежък работен ден. Но всъщност, както се чувстваш свеж след тенис или бягане, има и начин да чувстваш мозъка си презареден и въодушевен след игра на бадук.

От книгата "Baduk, Made Fun and Easy 2"
Публикува се с разрешение на автора
Превод от английски: Йони Лазаров

 
 
* * *