Ролята на съветник в Древен Китай е особено почетна, но и отговорна. Няколко са знаменитите фигури на съветници и стратегическите мислители: Ки Дзъ и Тай Дзун на границите между династии Шан-Ин и Джоу; Джоу-гун от династия Джоу; Конфуций от „Пролети и Есени”; Мен Дзъ от „Борещи се царства”, Джан Лян от Хан; Джугъ Лян и Цао Цао от епоха „Трите царства”. Тези личности следват кисейдо – пътят на мъдреца, а самите те са кисей – „съвършеномъдри”, една от титлите в Го. За някои от тях има и достоверни данни, че са практикували древното изкуство Го.

Джоу-гун (принц Джоу, 周公) е брат на основателя на джоуската династия цар У (У ван, У уан, Войнственият цар). Една година след решаваща битка при Муе (1122 г. ВС), когато династия Джоу се наложила над Шан-Ин, цар У починал, и Джоу-гун поел ръководството на държавата, като регент на невръстния син на У – Чън ван. След седем години регентство и безпримерна държавническа дейност Джоу-гун предал ръководството на силната държава в ръцете на порасналия Чън ван. Затова Джоу-гун е пример за Конфуций – като човек безупречно изпълнил своя дълг.

На Джоу-гун се приписват първите кодификации на Шъдзин и Шудзин (Книга на песните, Книга на историята), окончателно завършени от Конфуций. Обосновал теорията за „смяна на мандата” – „гъ-мин”, с което се обеснил защо несправедливата династия Шан-Ин от последните й години била сменена от Джоу. Кодифицирал също „Юе дзин” („Музикалния канон”), който за съжаление не се запазва; музикалният канон е част от усъвършенствания Ински ритуал – това, което направило столицата на Джоу – своего рода „Делфийски оракул” или могъщ културен център. Счита се, че главите в Шудзин: „Да гао”, „Кан гао” (Декрет за благоденствието), „Ло гао” (Декрет за основаването на Лои, столицата), „До ши” (Множество мъже), „До фан” (Множество местности), „Ли чжън” (Учредяване на бюрокрацията), „Цзюн ши” (Гневът на управника). В последното Джоу-гун казал, че Небето е помогнало за за идването на династия Джоу, но само усилната работа, културата и справедливостта ще задържало Джоу на власт.

Джоу-гун се счита кодификатор на Идзин, Китайската класическа книга на промените и в това отношение продължил делото на духовния основател на Джоуската династия Вен ван (Уън уан, Просветленият цар, Културният цар), баща на У-ван и Джоу-гун. Тъй като Идзин е гадателна книга, и както се счита играта Го (вейци) е била в началото си гадателна практика, някои учени изказват хипотезата, че между Идзин и Го съществувала някаква връзка; наистина проблематична връзка.

На Джоу-гун се приписва „Великото възвание” („Да гао”), обръщение към към бившите поданици на династия Шан-Ин, влязло в състава на Шудзин („Историческият канон”). Джоу-гун въвежда специфичната китайска феодална система, която все пак има повече прилики отколкото разлики с европейската феодална система. Фактически тази система се основава на построяване на мрежа от укрепени градове, които властвали над територията около тях – това са го-концепциите за „територия и влияние” и завладяване на „критични точки”; тези критични точки, са всъщност „звездните точки” на дъската за Го. Тези „критични и звездни точки” са 9 на брой. Тази феодална система в началото била ефикасна, но след като станала наследствена, отделните региони се отдалечавали икономически и военно от центъра, столицата на Джоу; макар, че до самия край Джоу останал духовната сила, която била нещо като обединителния Делфийския оракул.

„Дао тун” или „предаване на дао” е учение преписвано на Конфуций и Мън Дзъ; това е понятие обозначаващо предаването на духовното учение от съвършеномъдрите към последващите поколения. Конфуций казал: „Всеки 500 години трябва да управлява истинен владетел, а м промеждутака между тях живея прославени поколения” (Мън Дзъ, гл. „Гунсун Ни-дзъ”, ч.2). Интересно, е че в тази линия на приемстваност на знаkията Джоу-гун фигурира: Фуси, Шъннун, Хуан-ди, Яо, Шун, Ю, Чън Тан, Вен ван, У-ван и Джоу-гун.

Една от големите археологически сензации на 2004 е намирането на гробния комплекс на Джоу-гун в Цишан, провинция Шанси. Външната стена на комплекса е дълга километър и половина. Там са намерени над 700 коруби на костенурки написани с йероглифи. Всъщност, това което ни интересува дали в гробницата са намерени артефакти за логическите игри: вейци, сянци, любо; засега нямаме отговор на този въпрос.