играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Принципът на водата e идентичен с принципа на игра на Го. [Протичането на партия Го не е по-различно от начина, по който тече водата.] Който може да прилага принципа на водата в играта си, побеждава. Който не може - губи.

Оуян Сю

* * *
 
Светът на Александър Телалим - свят на красота и съвършенство
Публикации - Поезия и живопис
Автор: Ваня Колева   
Събота, 01 Ноември 2008г. 12:02ч.

Художникът Александър Телалим представя цикъл акварели – “Цветята”, от 24 октомври до 13 ноември 2008 г. във варненската Арт галерия “Папийон” (ул. “Драгоман” №12).


Разговаряме с художника за неговите картини – предишните и показаните сега. За развитието му като творец. За пътя, който той извървя във времето, и новите техники, които експериментира. За изложбите, които останаха зад гърба му – съвсем скоро Александър Телалим се завърна от Брюксел, негови картини сега са в Париж...


Застояваме се пред витрината на галерията – оттам ни “гледа” картина с макове – ярки, в преливащи нюанси на червеното. Почти безплътни, феерични, неуловими, живи и трептящи. Макове, които са незрим проход, магически път – и по него свободно може да се премине Отвъд: към далечни, неподозирани светове, по-точно – към онази необикновена страна на бляновете и мечтите, която е нашето истинско завръщане, нашата изначална родина. За такова пътуване – вълшебно, необикновено, съдбовно, се разказва в мистично-романтичната приказка “Ирис” на Херман Хесе. Александър Телалим обича тази приказка – тя е един от подтиците за разработка на вариациите “Ириси”, над които работи през годините. Другите подтици са в него – сънища, представи, наблюдения, мечти. Цветя и женски образи той рисува много. Особено обича ирисите и маковете – може би заради изтънчената им красота и крехкост, заради усещането, че живеят с диханието на този, който им се радва. Затова и макове е избрал за начало на изложбата си. Гледам ги и ми се струва, че те кимат в съгласие с думите ни, че смигат дружески-закачливо. Внезапно правя своето “откритие” – маковете имат очи! Ласкави и топли, мъдри очи! Художникът се усмихва – да, с очи са, за да могат да виждат.

 


А маковете прошепват на своя цветен език – “Здравей!”
Варна е градът, който посреща Александър Телалим при първото му идване в България. Защото той е роден през 1966 г. във Владичен, Украйна, в семейството на украинец и българка. Майка му е от бесарабските българи, за които България години наред е само блян – съкровен и някак далечен. Александър Телалим пристига в България на 26 юли 1989 г. – с други студенти, по програма на Измаилския педагогически институт и Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Групата им пътува по море – от Измаил до Варна. За него това е връщане в родината на дедите... Идването е за месец и макар за кратко и отчасти, той иска да види земята им. За повече не мечтае.


Няколко години по-късно, през 1995 г., Александър Телалим се премества със семейството си и заживяват в България. Установяват се в София, но Варна има свое място в сърцето му. Той и съпругата му – Валя Телалим, участват с инсталацията “Ветрила” при откриването на арт-пленера “Море от форми” на Златни пясъци през 2002 г. Същата година, през ноември, в тогавашния варненски “Център за съвременно изкуство” представя изложбата си “Нощен риболов” (акварели и масло). А в периода 2004-2007 г. разработва своя арт-линия за хотели, някои от които – във Варна. Изложбата “Цветята” е поредната среща на художника с града.


Александър Телалим завършва с отличие живопис (бакалавърска степен) в ОГХУ “М. Б. Греков” – Одеса, Украйна, през 1985 г. После следва в Измаил. Тук, в България, през 1997 г. учи в курс по калиграфия на Keido Ishige; през 1998 г. – уъркшоп по пантомима Budo на Yayoi Theatre Movement. През 2000 г. завършва стенопис (магистърска степен) в Националната художествена академия – София. Това определя интереса му към всичко, което се случва на Запад и на Изток, към играта Го – също. Прeзидeнтът на българската Го асоциация – Йони Лазаров, казва, че “да обхванеш в целостта им “четирите изкуства” – музика, поезия, рисуване с калиграфия и Го, е почти невъзможно”, понеже “за четирите изкуства са необходими: хармония, ритъм, вътрешна гъвкавост и въображение”. Тази невъзможност привлича Александър Телалим, а проницателността му дава възможност и на другите да погледнат към останалите изкуства със свеж поглед.
За времето от 1995 г. до 2008 г. художникът представя около 50 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Негови творби са притежание на частни колекции в България, САЩ, Франция, Германия, Австрия, Швeйцария, Швеция, Испания, Израел, Холандия, Португалия, Гърция, Полша, Русия, Украйна, Япония, както и на изложбените фондове на Измаилската картинна галерия, фондация “Gavrilova” (Сeн Луи), Кмeтството на Ваймар,  Украинското консулство – София, Българското консулство – Ню Йорк.


Александър Телалим заговаря за настоящата си изложба: 
“Цвeтята.
Прeкрасни, омайващи, изтънчeни, гъвкави, чувствeни и сeмпли.
Отворeни или нe, носeщи в сeбe си тайната на Живота, винаги дeвствeно нeвинни и eдноврeмeнно с това – страстни.
“ЦВEТЯТА” e eдно изчистeно посланиe, писано от години, с различeн почeрк, с различно чувство, но винаги искрeно.
Нeщо, коeто вълнува половината човeчeство, откакто свят свeтува.”
Словата на художника са откровение – както и самата му изложба. Те изразяват вярата му във вътрешната чистота и доброта на човека: в онова светло и възвисено начало, което всички носим в себе си, но което – съзнателно или не – трудно допускаме да се прояви, да се разтвори, за да направи по-добър не само нашия собствен ден, но и деня на другите около нас. Думите на Александър Телалим разкриват търсенията и опита му да улови индивидуалното, съкровено-личното, недосегаемото, чрез което да постигне нова гледна точка и нов подход към разбиране на света. А после да обобщи и синтезира, за да проясни и обясни – нужно е да се живее в мир с външния свят, в хармония с другите и себе си, в разума на човека да цари покой, душата да е устремена към просветлението...


Това е изкристализиралата философия на Изтока, от която художникът се интересува от години. И както той казва: проявлението на източната култура, когато си я опознал, когато си станал съпричастен с философията и световъзприемането на Изтока, е неизбежно в изкуството, в картините. Това проявление се отразява многоизмерно – в чистотата на тоновете, в общото излъчване, в превръщането на свободното пространство, дори на чистата хартия във въздействащ фактор. Не само в експресията на бялото е това влияние, но в усета, в умението чрез многоцветността да се постигне уравновесеност, спокойствие, да се примирят противоречията. Да се съхрани дискретността...


Думите на художника естествено се отливат в картините и от настоящата изложба – в “Източна приказка” и “Двама в нощта”, в “Луната спи” и “Утро”, в “Пролет” и “В лилаво”, в “Тат твам Аси – То си Ти” и други.
И ако “Здравей!” посреща гостите в галерията, “Тат твам Аси – То си Ти” ги изпраща. Движението от едната до другата картина е красиво пътуване в свят – чист и хармоничен. То е докосване до истинското Добро и Любовта, до мъдрия и уравновесяващ живот чрез и със Природата.


От значение за Александър Телалим са детайлите – възможно по-малко да са те, по-изчистен и стилизиран да е рисунъкът. За да може наблюдателят, като гледа картината, да я дорисува в съзнанието си. Защото детайлът сам по себе си не е самостоен, той е част от цялото, прелива се с по-мащабното, вплита се в общия поток и въздейства чрез взаимопроникването на образите и багрите. Целта е да има движение, завихряне, стихия, като в природата.


Творецът е убеден – картината трябва да показва и разказва много повече с реално непоказаното и недоразказаното. Естетическото удоволствие от възприятието, радостта от досега с финеса на изображението да се съпровождат с активен процес на домисляне, допълване, доуплътняване на художествено пресъздадения свят. За да има диалог, да е реален обменът на мисли и чувства, да има съпреживяване и съпричастие между художника – чрез картините му, и наблюдателя. За да стигнат интуитивните прозрения на автора до другите.


Александър Телалим възприема цветята и телесното, звездите и Луната, вещите и изобщо субстанциите като одухотвореност, като наситена духовна енергия. То е импулсивност, която се концентрира в любовта и вътрешното единение и същевременно в недосягащата близост между влюбените – те се носят с полъха на вятъра, устремени един към друг, но помежду им е далечността. Така е в “Гинко за влюбени” и “Ветрило”, дори в “Двама в нощта”.


Образите в тези картини са типични за Александър Телалим – те населяват вълшебния мир на художника и в тази, и в предишната изложба – “Нощен риболов” (2002), а и по-рано още. Това са стилизации на скални рисунки, заети от изкуството на първобитните хора. Съвършенството е в простотата – казва творецът, и подчертава: това въобще е един от принципите в изкуството. Но изкуството на първобитните е и митология, и Вяра, и Надежда. Заемайки елементи от скалните изображения, художникът прокарва мост от първовремето и архаиката, преминава през културата на Изтока и Запада, и се устремява към бъдещето – към световете на Духа.


Към тези светове принадлежи образът от “В тревите” – голите женски тела на Александър Телалим изразяват много повeчe от eротика, красота и съвършенство. Те са като цветята му – ефирни, едва доловими, а покоряващи – като мираж, като блян. Съзерцаващи нещо свое и далечно, непостижимо. Понякога – потънали в тиха и кротка тъга, друг път – по-ведри, но радостта им е винаги овладяна, притаена, притихнала. Женските тела на художника излъчват покой, душевен мир, тишина и мъдрост. И същевременно те носят в себе си необяснима вътрешна енергия и магнетична сила. Сила за живот и енергия за превъзмогване на всяка дисхармония. Може би затова “тревите” край тези женски тела са по-свежи и по-истински, както и водата е спокойна, огледално гладка (по мотива “Чиста вода” от цикъла “Нощен риболов”).


Основавайки се на древната представа за първичността на трите стихии – вода, въздух и огън, а по-късно, от Емпедокъл – за първоначалието на четири сили – вода, въздух, земя и огън, Александър Телалим разгръща поредица от картини – вариации със заглавие “Момиче”: от “Момиче I” до “Момиче IX”. Детайлите в тях са пределно минимализирани. Златни щрихи разсичат цвeтнитe пeтна. Перспективата е условна, но пространствено-обемна. Издължeният силует прeпраща към образа на кариатидите (женски фигури, чиито крака преминават в растения), украсяващи тракийската гробница от Свещари.


Покоряващата сила на картините идва от чистотата и призрачната лекота на акварела, от енергичния замах на четката, преминала като че ли веднъж и завинаги. Впечатляващо е усещането от златните нишки, прокарани през безплътните образи – чрез блясъка на метала, чрез твърдостта му, въздушното се вплътнява и приземява, ефирното неочаквано се превръща в стабилност, миражът – в реалност. Златните нишки пронизват акварелитe и като че ли незримо ги привързват и обвързват – така цикълът от “Момиче I” до “Момиче IX” се превръща в една мащабна необятност, в обща идея и размисъл – за освободеност на човешкия дух от догмите и ограниченията на всекидневно-битийното. За силата на човек да се самопревъзмогва, да се самопреодолява. И чрез тяло и дух да се стреми към съвършенството. Пътят е в опитването, в мечтанието по “вечните води, безбрежните води”, предвечни и всевечни, “призивно прохладни” и спящи – това е копнежът по необикновеното състояние на “Нирвана” от едноименното стихотворение на Пейо Яворов.


Акварелите от цикъла “Момиче” целенасочено не следват една до друга. Между тях са изложени други картини – привидно по-щедри откъм наличие на детайли. Такава е “Мария” – условно казано, портрет на жена, дарена със святото за християните име на Богородица. Картината излъчва вътрешната умиротвореност и съвършенството на Жената.
На вечната Жена, която е посветена и носи в себе си тайните на Живота. Като благослов и съдбовност. Като фантазия и реалност.
Вечната Жена – като другото име на Цветята.

 

 
 
* * *