играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Go is science, art and game. Those chosen few may enter the Eternal Hall of Fame only, who combine the scientific precision, the artistic improvisation and the spiritual joy of the game in themselves.


Kajiwara Takeo at the European Go Congress in Budapest, 1986


Го е наука, изкуство и игра. Само избранници могат да влязат във Вечната зала на славата, които могат да съчетаят научната прецизност, артистичната импровизация и духовната радост от играта.


Кадживара Такео, на Европейски Го Конгрес Будапеща, 1986

* * *
 
Съма Гуан в очакване на опонент
Публикации - Поезия и живопис
Автор: Константин Байрактаров   
Неделя, 05 Април 2009г. 20:42ч.

 Съма Гуан (1019-1086) е историк, философ, поет, политически мислител и държавен деец. Създателят на неоконфуцианството Джу Си (1130-1200) го е причислявал към най-напредничавите мислители – Шао Юн, Джоу Дуни, Чен И, Чен Хао и Джан Дзай, които формират кръга на "шестимата учители" от епохата Северна Сун (960-1127). Някои от изброените също са известни играчи на Го (вейци), което е намерило отражение и в техните поетични творби. Тук ви представям адаптирания за българския читател превод на стихотворението «Уговорена среща» на Съма Гуан.

 


Уговорена среща

Съма Гуан


И за миг от небето не спря да вали,

натежало отново от капки дъждовни.

Откъм вира, ограден от свежи треви,

дочува се врява на жаби доволни.


А приятелят всуе тази вечер очаквам.

На дъската камък поставям, играя,

ходът отекна, навън се смрачава

и маслената лампа угасна накрая.

Видимата картина на описвания момент не трябва да се възприема абсолютно буквално в контекста на напразното чакане и възпрепятстваното от лошото време идване на приятеля. Приятелят следва да се разбира като метафора на знанието, което за пръв път се среща при Конфуций. Първите думи на Конфуций в знаменитите "Беседи и съждения" (Лун Юй) започват с питането "Да срещнеш приятел, дошъл отдалеч, това не е ли радост?". И това питане се отнася към ползата и удовлетворението от ученето и усвояването на нови знания. Очевидно Съма Гуан е мислел и върху някакъв проблем в описваната дъждовна вечер, а така и не му дошла идея за неговото разрешаване.

 Жабите могат да се разглеждат и като намек за бюрократичната тесногръда, макар и учена върхушка. Самият Съма Гуан е успял да реформира поземлените отношения в страната и да преодолее аграрната криза, която започва още през VII в. Можем да си представим трудностите за извършването на такива глобални промени предвид евентуалната съпротива на редовото чиновничество.

 Годишното време в стихотворението на Съма Гуан се отнася към „сезона на дъждовете“ (хуанмей), в оригинал първият стих започва с „хуанмей“, което е пети лунен месец, който съвпада приблизително с нашия юни, т.е. лятото. Относно сезоните и заниманията на аристократите Джан Чао (XVII в.) пише: "В дъждовен пролетен ден е добре да се чете книга; в дъждовен летен ден е добре да се играе Го; в дъждовен есенен ден е добре да си разглеждаш колекциите; в дъждовен зимен ден е добре да пиеш вино" (из "Тени спокойных снов"). Макар и свързано с друга култура, аналогично и шахматът е свързан с лятото, в санскритската поема "Васавадата" поетът Субандху (VII в.) има следните стихове: "Дъждовният сезон (вяса) си играе с жабите като с шахматни фигури, премествайки ги от едно на друго квадратче на поляната".

За Съма Гуан е интересно, че е измислил шахматен вариант за седем играчи (Кигуо Сянци), в който на дъска за Го (Вейци) се разполагат 7 групи фигури за китайски шах, които символизират отделните царства от периода "Враждуващи царства" (Джангуо).

Разбира се, всичко това далеч не изчерпва темата за живота и творчеството на Съма Гуан и към коментара могат да се добавят още моменти и щрихи, с което да стане по-пълно разбирането на представените стихове, но, както пише той, "маслената лампа угасна накрая", следва, че не всичко може да се реши и напише в един ден...

 
 
* * *