играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Защо изследванията на Го в културен, исторически и философски план са важна задача? Без тази платформа България няма шансове скоро да надскочи ръста си в Света на Го. Ето защо това направление трябва да се признава и възприема като приоритено.


Йони Лазаров

* * *
 
Ма Жун (79-166 г.) - учен и поет
Публикации - Поезия и живопис
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 03 Май 2008г. 15:47ч.

От далечната епоха Източна Хан (25-220 г.) изниква фигурата на Ма Жун (79-166 г.). Конфуцианският учен е известен с прочутата поема “Вейци Фу” (Weiqi fu) или “Ода за Вейци”. Поемата е включена в известната поетична антология “Ши дзин”, в подраздела “Малките оди”. Всъщност, в основата на каноническия вариант на “Ши дзин” лежи “Списъка на Мао” и коментариите към него са направени именно от Ма Жун и обнародвани под заглавието “Стихове в списъка на учения Мао с коментарии на Ма Жун” (Ма Жун Ши Джу).

Вейци Фу

В началото играй в ъглите и се укрепи.
Влиянието разширявай сетне настрани
и разполагай камъните ту там, ту тук,
че да се пазят те взаимно един друг.
Със скокове на коня после продължи
и, преодолявайки по пътя прегради,
стигнеш ли центъра, огледай се и виж
накъде камъните свои да пратиш,
по посока каква - наляво, надясно?
При тесен път и враг многочислен
до никъде няма да стигнеш е ясно,
защото всеки ход ще е безсмислен.
А имаш ли в броя превес, но без план,
тогава камъните твои като овчо стадо
безнадеждно ще ги защитаваш само,
докато ги ограждат и вкарват във капан.
Не атакувай врага си, където е силен,
а защити по-добре своите слаби места
и чак след това нанеси удара смислен
по точките съдбовни на живота и смъртта.
Според сгодата пленявай пулове чужди
и своите подсилвай във време удобно.
Да пленяваш алчно камъните е ненужно,
а за противника така няма да е сложно:
Неговите камъни като поток неудържим
помитат като диги неукрепените стени,
водите се разливат върху твоите земи
и настъпва край печален и необратим. (Превод: Константин Байрактаров, редакция 2011)

Стиховете отразяват не само как протича една партия, но дават също така и напътствия за нейното протичане. В поемата се срещат познати и на днешните играчи принципи под формата на поговорки. Съществуват днес множество поговорки в Го, които водят очевидно началото си от дълбока древност. Те се възприемат почти като аксиоми, например: Първо обръщай внимание на ъглите, след това на страните, и последно на центъра; Използвай ходовете на коня за атака; Не се увличай само по пленяването на противниковите камъни. Сигурно по времето на Ма Жун вече са битували подобни поговорки, а от неговата поема става ясно, че теорията и разбирането на вейци тогава са били на забележителна висота.

Сведенията за Ма Жун в литературата не са много, тук-таме някои изследователи му отделят по някой ред. Търсенето на информация за него се затруднява и от това, че името му се изписва по различни начини - Ма Жун, Ма Хун, Ма Юн, Ма Ронг, а иначе става въпрос за един и същи човек. Ученият е живял в турбулентна епоха, време на голям кризис на Ханската империя. Времето, отчасти е интересно с главното политическо противопоставяне на евнусите и конфуцианците в императорския двор. В тези нелеки и опасни политически борби, в които “погрешния ход” често се заплащал с живота, не е известно доколко Ма Жун е вземал отношение. Учени като него са вземали отношение в споровете относно това с какъв стил изписване трябва да бъдат официалните версии на класическите текстове. От една страна са имперските чиновници, които настоявали за “новия” стил на изписване на йероглифите (нови текстове, дзин-вън), възприет в имперската канцелария, а независимите учени държели на “стария” стил (стари текстове, гу-вън), който се е ползвал още във времената на Конфуций.

В книгата на известния историк Фан Е от епохата Тан (618-907) се посочва, че около двадесетина учени са основали собствени школи в средата на ІІ век. Ма Жун е основател на конфуцианска академия. Академиите, подобни на неговата, се занимавали с т.нар. “стари текстове” (гу-вън) и изследвали “Петокнижието” (У-дзин) – Идзин (Книга на промените), Шидзин (Книга на песните), Шъдзин (Книга на историята), Лидзи (Записки за етикета) и летописа Чунциу (Пролети и есени). Академията на Ма Жун е достатъчно авторитетна и влиятелна. Ма Жун е имал около 400 ученици, от които 50 особено напреднали, такива които имали право да ходят в “главната зала” за консултация при него. Интересно е, че неговият ученик и забележителният учен Джен Сюан за три години пребиваване в академията на Ма Жун, така и не се срещнал с него.

В творчеството на Ма Жун се наблюдават наченки на концепцията за Четирите изкуства, които трябва да владее образования човек - музика, вейци, поезия и живопис. Това се предполага от факта, че Ма Жун е написал още поемите “Ода за флейтата” (Chan di fu) и “Ода за цитрата” (Qin fu). Поемата “Вейци фу” е едно от потвържденията за високия престиж на играта сред просветените и ерудираните хора по негово време. Ма Жун е оставил също следа в изучаването на Идзин (Книгата на промените), макар и не толкова ярка като на неговия ученик Джен Сюан.

Ма Жун е първият конфуциански учен, който прави коментар на даоския трактат на Лао-дзъ “Дао де дзин”. И с това проправя пътя на изключителния Ван Би (226-249 г.) да изследва “Дао де дзин” от същата гледна точка. Ван Би също продължава изследванията си върху “старите текстове” и се достига до естествения завършек - образуването на “сюан сюе” или “тайната и съкровената наука”. Оттук “сюан сюе” без предразсъдъци борави с различните учения и подготвя тяхното сближаване. По този начин конфуцианството, даосизма и будизма заедно оформят фундамента на “трите учения”, характерни за китайците. Тази хармония между религиите прави възможно възхода на Тански Китай (618-907 г.), когато той става водещата културна държава в света.

Ма Жун е свързваща фигура на само на пръв поглед отдалечените неща. Безспорно ученият показва чрез живота си, че тези неща могат да бъдат свързани. Учеността дава много широка рамка за развитието на вейци-играча по неговия жизнен път. Конфуцианството дава етичността в състезателната практика. Вглеждането в миналото и “старите текстове” дава свеж поглед върху съвременността. Поезията дава свобода в изразяването и полет на въображението. Даосизмът дава дълбочина в търсенето и работа с парадоксите, а вейци е парадокс от началото до края. Идзин търси скритата връзка между явленията и начина, по който те се преобразуват. Преподаването дава нов импулс в разбирането на вейци-теорията. Всички тези неща са важни за самоусъвършенстването.

Литература
1. Кравцова, М.Е. Поэзия Древнего Китая. Изд. Петербургское Востоковедение, С-П., 1994. с.49, 319
2. Чън Ан. История на китайската мисъл; Холистката визия през епохата Хан, Изд. РИВА, С., 2001, с. 291-324
3. Щуцкий, Ю.К. Китайская класическая "Книга перемен": 2-е изд., испр, и доп, под редакцией А.И.Кобзева. Составление, статья, био- и библиография А.И.Кобзева, предисл. к 1-му изд Н.И.Конрада, статия В.М. Алексеева, примеч. А.И.Кобзева и Н.И.Конрада. "Наука", Издательская фирма "Восточная литература", Москва, 1993, с. 132, 139, 140
4. Fairbairn J., Go in Ancient China, Ch. 4, MSO, London, 1993

5. Китайская философия. Энциклопедический словарь. Изд. Мысль, М., 1994

 
 
* * *