играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Life is really simple, but we insist on making it complicated.
Confucius


Животът е действително прост, но ние настояваме да го направим сложен.
Конфуций

* * *
 
Императорски стихове за вейци
Публикации - Поезия и живопис
Автор: Константин Байрактаров   
Сряда, 18 Юни 2008г. 20:11ч.

В китайската литература има множество образци на изящната словесност и немалко стихове са посветени на играта Го (вейци). Автори на тези произведения са били учени, дипломати, чиновници, императори, т.е. образовани и високопоставени личности, които се определят като "дзюндзъ" (достойни хора). Дзюндзъ са били творчески личности и, макар да са смятали себе си за абсолютни дилетанти, те са оставили истински шедьоври. Такова е стихотворението "Играта" (The Game) на втория тански император Тайдзун (599-649), известен като Ли Шъмин. Той е смятан за най-добрия император в китайската история. Баща му и дядо му са били високопоставени служители през династия Суй (581-618), която не се задържа много на историческата сцена поради лошо управление. Династия Суй е свалена от Ли Юан, баща на Ли Шъмин, който поставя началото на династия Тан (618-907), един бляскав тривековен период от китайската история. Помагайки на баща си в установяването на стабилност на страната, Ли Шъмин организира могъща военна сила и събира добър екип от високообразовани съветници и през 628 г. той наследява баща си на трона. За него също е известно, че е назначавал майстори на Го в своята администрация, защото е вярвал, че способносттите им да правят разчети може да бъдат приложени и в управлението.

Стихотворението "Играта" отразява някои моменти от живота и кариерата на Ли Шъмин, които няма да бъдат пропуснати, но предварително за стихотворната форма трябва да се каже, че тя е основава на древния стил "пет думи" ("петословие"), т.е. стихът е съставен от пет думи (йероглифи). В представения български интерпретативен превод (от английски) не се спазва точно тази форма, но целта, доколкото е възможно, е постигната в смислово-съдържателен аспект (бел. авт. - прев. е мой). Английският превод, извършен от Рой Шмид, също е свободна интерпретация. Макар засега да не е правена сверка на българския превод с китайския оригинал, може да се усети дълбочината и многоплановостта на поетичната идея.

Играта

Ли Шъмин

I.

Безмълвен диалог е Го, една игра естетична.
Достойни опоненти, но с планове скрити
противопоставят силите си в битка епична, -
в борба за живот те черно и бяло преплитат.
Превъзмогнали смъртта с усилие страдално,
нови играчи незнайни с ръждясали брадви
планинския склон не щурмуват ли напразно
и кой след това на малко слава ще се радва?

II.

Та победата е там, където има дисциплина!
Но в ширта не отчиташ ли качества лични,
от войската обградена оцелява половина,
докато за останалата част дните са трагични.
Също така сигурност нямат гъсоците диви,
хвърчащи над дъската из безоблачната вис!
Инак с Го скуката преодолей на дните сиви,
и над грубата материя ума спокоен извиси.

Това произведение е един букет от мисли, визиращи играта Го в много аспекти. В първата част на стихотворението се има предвид играта Го като "шуо тан" (яп. шудан), т.е. "разговарящи ръце" (или "безмълвна беседа", "безмълвнен диалог"). Въпросната метафора "шуо тан", води началото си от епохата Дзин (265-420) по време на високо интелектуалната мода наречена "чисти беседи" или "цин тан".

Играта Го е естетична като чернобял рисунък съобразно поговорката, че "красивите форми оцеляват", и същевременно тя е "битка епична" като отражение на събитията, довели до възкачването на династия Тан. Това е разбираемо в исторически контекст като отзвук от смутните години, когато започват въстанията през 611 г. против суйската династия. Седемнадесет годишния Ли Шъмин през 615 г. настоява пред баща си, който е бил военоначалник, да се включи активно във въстанието. Изходът от това въстание е от решаващо значение за бъдещето на Китай и в този смисъл това е "битка епична", която е била "борба на живот [и смърт]" между старото и новото, между упадъка и възхода. И в духа на тази диалектика все пак на епохалната дъска се срещат "достойни опоненти" в хода на един исторически конфликт (или процес).

Яснотата на желаната за постигане цел и превъзмогването на умствената леност (смърт) се представя с метафората - "ръждива брадва" или "изгнил сап" (кит. ланка, яп. ранка), свързана с известната легенда за дърваря Ванг Чи (буквално "Недодяланият цар"), който срещнал в планината двама безсмъртни, играещи Го. Той се загледал в играта им и така се отнесъл, че минали 100 години. Дръжката на брадвата му изгнила, а самият той пуснал брада. Тази легенда, която е широко известна сред играчите на Го, е станала любима тема за поети и художници, които са я пресъздали в творбите си. Любопитно е, че ежегодното списание, отразяващо Световния шампионат по Го за любители в Япония, се нарича "Ранка", което недвусмислено класифицира (в добра светлина) борещите се за слава "дървени играчи" от цял свят.

Изкачването на планината може да се сравни метафорично с конструкта "раджа йога" (царска йога), или с концепцията "ван дао" (царския път), предвид името на изкачващия я. И тук Ли Шънмин видимо обоснова своето издигане като предопределеност, предвид идеята за "небесния мандат" (тиен мин), който е получила династия Тан, защото не всеки друг от "играчите незнайни", щурмувал планината, може да получи благословията на Небето и да създаде стабилна държава. Неговият баща Ли Юан се провъзгласява за Тан Ван (Владетел на Тан) като "ван" е древна сакрална титла.

Във втората част първите четири стиха са интерпретация на "Изкуството на войната" на Сун Дзъ, според когото, ако не познаваш себе си и способностите на войниците си, то губиш битката със сигурност. Дисциплината във войската произтича и от дисциплинираността на генерала. В И-Дзин към седмата хексаграма ШИ (Войската) пише: "Войската проявява способностите си посредством дисциплината". Интересно е сравнението на войската, която има несигурни позиции, с дивите гъски. Безоблачното небе не предоставя прикритие за гъските, които можем да вземем за мишени при стрелба с лък. По същия начин и струпваната войска на открито пространство (без прикритие) е възможно да бъде обградена като "стадо овчо", както пише Ма Жун в неговата "Ода за Го" (Вейци Фу).

Но тук има още и препратка към философа Мендзъ, който казва по друг повод, че не можеш да имаш успех в Го, ако мислиш как да стреляш с лъка по дивите гъски, докато трябва да слушаш какво ти обяснява го-учителя, а това се отнася до недисциплинирания ум, отклоняващ лесно вниманието си ту към едно, ту към друго. В будизма това състояние на липса на концентрираност се нарича "маймунски ум". А този ум е неспокоен, а мислите в него са дивите гъски, именно дивите. Отделно Го е средство за прекарване на свободното време...

И в заключение, будизмът ни учи, че "желанието прекратява своето стимулищо действие, когато бъде изпълнено" и затова Ли Шъмин, невъзгордявайки се от себе си и приемайки, че в света всичко, ако не е вечно, то е мимолетно, също проявява скромността, която го сродява с всички, които са щурмували планината за "малко слава". Славните години на управление в негов личен план се превръщат и в "дни сиви", които той осмисля и преодолява пред дъската за Го.



Някои източници:
1. "Китайците смятат династия Тан за най-великата в своята история", сп. "Китай", бр. 2, 2004, сс. 27-31
2. Papineau E., A Chinese way of seeing the world, Part 3, MSOWorld, 2001
3. Бычкова Т.А., "Культура традиционных обществ Китая и Японии", Издательство Томского университета, Томск, 2003, с.13
4. Meaning of the sentence, Google News Group (rec.games.go)

5. Shotwell P., Go! More than a game!

 
 
* * *