Лу Гуймен (Lu Guimeng, ?-881 г.) е живял в епохата Тан (618-907 г.). Дворцовото му име на поет-отшелник е Луван, а негови псевдоними са г-н Пули, Тиансуйдзъ и Джианху Санжен. Живял е уединено в гр. Пули, близо до Суйджоу. Негов приятел е известният поет Пи Лисю, съвместно с когото издава стихосбирката Сунлин-джи (Songlin Ji). Пи Лисю е известен във вейцилогията с есето "Произход на Го", в което застъпва тезата, че играта няма отношение към митичната древност, а е била създадена от школата на дипломатите (дзун-хен дзя) през епохата "Воюващи царства" (403-221 г. пр. н. е.). Лу Гуймен издава и самостоятелно поетичната книга Пули-джи (Puli Ji). Освен стихове и есета, той също така има и принос в науката с книги на технологична тематика (Lei Si Jing) и селско стопанство, поради което той е известен и като агроном. А в поезията му има едно интересно стихотворение на вейци тематика.

Съпровождането на играча при императора

Лу Гуймен (?-881)

Планини, реки - нещата назовавам.
А в играта Го, също по начин подобен,
поставяните камъни оприличавам
на ято диви гъски в есенен следобед...

И така, дошъл по височайша покана,
в двореца имперски е играчът приет,
след което и той голям човек стана -
императорът го назначи за кмет.

Стихотворението на Лу Гуймен се намира в Сборник с Тански поеми (Complete Tang Poems, vol. 629 - Quan Tang Shi). Преводната адаптация на български език може да не е на абсолютно точна, но затова пък е смислово изпълнена. В първия стих под "планини, реки" се разбира китайския термин "шан шуй", който означава "пейзаж". Тук се има предвид "високото" и "ниското" с внушението, отнесено към играта и играча, че "който го може, го може". Самата пейзажна визия е пряко свързана с творческото възприятие на реалността или с реалистичното й пресъздаване, защото, колкото е по-изкусно нарисувана една картина, тя толкова повече заслужава възхищение. В Го по същия начин играчът "рисува" форми, но абстракцията е от друг порядък. Оприличаването на камъчетата по дъската с ято гъски е като оприличаването на образите в дадена картина. Определимостта на образите като "планини и реки" е в зависимост от майсторството на художника и вътрешната му духовна нагласа.

Образът на гъските е метафора, която води началото си от философа Мъндзъ (Менций), който във връзка с Го, казва, че, "ако не слушаш, какво ти говори И-Чиу, а си мислиш, как да опънеш лъка и да стреляш по гъските, няма да постигнеш успехи в Го". Специално в стихотворението с мотива за гъските се посочва, че умът на играча е съсредоточен и дисциплиниран, т.е. овладян и неразсейващ се по разни външни и тривиални гледки. Тук е загатнат светът на ума и неговата проекция в реалния свят, материализиран в Го.

Творческото мислене на играча е гарант за неговия успех, но тук не става въпрос за някаква отнесеност, а за полезни качества като здравомислие и прагматизъм. Поради своите умствени способности, които имат референт в практиката, той се издига в обществото - става кмет. Понятието за пейзаж придобива нов нюанс вече, защото се прави намек за изказването на Конфуций - "издигай способните, смъквай ниските", а относно кметския пост Конфуций заръчва на ученика си Дзъсъ (назначен за кмет на град Цюйфу) в управлението да не се увлича прекалено много в дребните неща, за да не изпусне големите, казано с други думи - "действай локално, мисли глобално", което отново ни насочва към менталността на го-играча, съпоставима с тази на управленеца.

В оригинала обаче се намеква за играча Ян Суанбао, който бил назначен за кмет на град Суанченг от императора на Хански Китай У-ди (1 в. пр. н.е.) . В същото време се има предвид и друга подобна история с едноименни герои - У-ди от династия Лиу Сун и играч със същото име - Ян.


Литература

1. Байрактаров К., Играта Го в трактата "Мъндзъ", конф. "Китай - традиция и съвременност", Институт Конфуций - София, 2009
2. Лазаров Й., Съдбата по Мъндзъ: между дивите гъски и всеобхватиня ум, Weiqiland.net, 2009
3. Маринов М., сб. Конфуциански трактати, изд. Наука и изкуство, С., 1991
4. Bayraktarov K, Confucius about the game Go, Jeonju, 6th ICOB'2009
5. Fairbairn J., Chinese Go Poem #3: Seeing off a weiqi guest, MSO, 2000
6. Lu Guimeng, agronomist and poet, Cultural China, Kaledoscope > Science and Invention