играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Първият човек подхвърлил ругатня вместо камък е бил творецът на цивилизацията.

Зигмунд Фройд

* * *
 
Бо Дзюи наблюдава монасите, играещи Го
Публикации - Поезия и живопис
Автор: Константин Байрактаров   
Сряда, 10 Март 2010г. 17:12ч.

Haku Kyoi  or Haku Rakuten

Бо Дзюи (Haku Kyoi) във фрагмент от картина на японския художник Хакусай.

 

Бо Дзюи (Po Chu-I, Bo Juyi,  772-846 г.) е велик китайски поет, който е живял и творил в епохата Тан. Роден е в днешната провинция Шанси в обедняло знатно семейство. Известен е също като Бо Летян и Бо Сяншан. Заемал е високи държавни длъжности. Като поет още приживе се е радвал на широка популярност в Китай и в Япония, където е известен като Haku Kyoi и Haku Rakuten. В поезията си е използвал разговорния език на своето време, за което е бил критикуван, че в стиховете му няма изящество. Така поетът Ван Анши е отбелязал, че «всичката простонародна реч в Поднебесната може да се види в стиховете на Бо Летян». Според Бо, литературата трябва да съответства на времето и на реалността. Известно е, че той е чел стиховете си на прислужницата си и я е питал дали са разбираеми. Ако тя не ги разбирала, той ги е преправял или изгарял.

Мирогледът на Бо Дзюи се е формирал на основата на конфуцианството, даосизма и чан-будизма (на яп. Дзен). Той е имал задължителното за китайските чиновници конфуцианско образование, но специално се е увличал от будизма, което увлечение се е засилвало през годините на неговия живот. Бо Дзюи се е познавал и е дружил с много монаси от  различни манастири. Те са оказали своето влияние върху мирогледа на поета и са го поощрявали да изучава будистката философия. Бо Дзюи е провеел немалко беседи с будистки наставници и монаси.

Партия Го в бамбуковата горичка

Старинна картина, изобразяваща играчи на Го в бамбуковата горичка.

«При езерото» (Chi shang, At the pond) е най-известното стихотворение на Бо Дзюи, посветено на играта Го,  представена като част от ежедневието и съзерцателния живот на будистките монаси.

При езерото Shan seng dui qi zuo
Ju shang zhu yin qing
Ying zhu wu ren jian
Shi wen xia zi sheng


Седнали един срещу друг, играят монасите Го.
Над дъската бамбукът светлосенки преплита
И спотаени в леса, играчите, от погледа скрити,
Напомнят за себе си, поставяйки пулове.
(прев. К. Б.)

За да се стигне до този първи превод на български, първоначално за основа е взет руският превод на Л. Ейдлин, в който обаче са допуснати сериозни смислови отклонения, което бе установено след справка с преводите на английски и френски. Вариантът на Л. Ейдлин е следният:

Будийский отшельник сидит за игралюной доской.
На шахматном поле бамбука отчетлива тень.
В бамбуковой роще монаха не видит никто,
Лишь изредка слышен фигур опускаемых стук.


... което на български звучи приблизително така:

Пред игровата дъска будистки отшелник седи.
Върху шахматното поле бамбукът хвърля отчетлива сянка.
В бамбуковата горичка никой монаха не вижда,
Само от време на време се чува звукът на поставяните фигури.
(прев К. Б.)

Неточностите в превода на Ейдлин са преодоляни в осъвременена и коригирана руска версия на стихотворението:

Буддийские монахи сидят за игральной доской.
На поле гобана отчетлива тень стебля бамбука.
В бамбуковой роще монахов не видит никто,
Лишь изредка слышен стук опускаемых камней.
(корекция К.Б.)

Преводът на Ейдлин озадачава още в началото с “Будистки отшелник седи...”, т. е. използването на единствено число (отшелник, монах) внушава представата, че монахът играе сам... От психологическа гледна точка е трудно човек да играе на настолна игра, която е за двама играчи. Възможно е монахът сам да изучава партия, изиграна от други, но в случая Бо Дзюи не е имал това предвид, т.е. играят двама монаси. Другият момент е, че играта, за която става дума вероятно не е шахмат и не е на “шахматно поле”, т.е. “игровата дъска” се отнася до играта вейци (Го). Преводите на английски и френски (1, 2, 3) потвърждават това:

1) Превод на английски, извършен в 2000 г., от John Fairbairn:

The monks from the mountain temple sit playing Go.
On the board the bamboo shadows stand in bold relief,
While the reflecting leaves prevent others from seeing.
Occasionally is heard the sound of a stone being played.


2) Превод, представен от William Pinckard в Japanese Prints and the World of Go:

Mountain monks sit playing Go.
Over the board is the bamboo's lucent shade.
No one sees them through the glittering leaves,
But now and then is heard the click of a stone.


3) Превод на френски от неизвестен преводач - Le go : jeu des moines et des guerriers:

Des moines de la montagne sont assis jouant au Go.
Sur le tablier l’ombre lumineuse des bambous.
On ne voit personne a travers le feuillage chatoyant.
Mais de temps en temps on entend le claquement d’une pierre.


И още един български превод:

Будистки монаси седят пред шахмата,
бамбукови сенки пресичат дъската,
но кой ли ше види, че има бамбук,
от ходове разнася се звук. (прев. Антоанета Николова, Поезия на планините и водите. Старокитайска поезия, изд. Стигмати, 2005)

 

Краткото стихотворение само говори чрез себе си и малко има какво да се каже още към него като коментар. Г. Б. Дагданов пише, че "Бо Дзюи, следвайки чанския патрирах Хуайнен, не разглежда «дузо-чан» (седящото съзерцание) като единствен способ за постигане на истината. На поета са му по душа разходките в планините, сред природата, където може свободно и естествено да се размишлява. Чанските майстори са призовавали учениците си да следват естественото течение на мислите, съветвали са да не се напряга ума, да не се претоварва с книжна премъдрост. Те са твърдяли, че само собствената  природа на човека може да обезпечи състоянието на просветленост".  В стихотворенението "При езерото" се представя съзерцателната партия (qi-zuo) между монасите, което е всъщност «дзуо-ин» - седене в сянка –  една от метафорите на играта Го. Бамбуковата горичка също има своя символика. Бамбукът в будизма символизира стабилността на характера и здравия дух. Връзката между бамбука, будизма и Го чудесно е онагледена от танския поет..

Бо Дзюи е написал около 3 000 стихотворения. Година преди смъртта си той подарява своите произведения на манастира Сяншан в Лунмен.


Литература

1. Дагданов Г. Б.,  Буддизм в жизни и творчестве танского поэта Бо Цзюи; Буддизм в литературно-художественном творчестве народов Центральной Азии. - Новосибирск,1985. - С. 89-101

2. Бо Цзюй-и, "На озере", “Класическая поэзия Индии, Китая, Кореи, Вьетнама, Японии”,  изд. “Художественая литература”, Москва, 1977, с. 315

3. Байрактаров К., Игра Го (ко-вай) во Вьетнаме; ч.4. Буддийские монахи и распространение Го, Нят-нам.ру, 2006

4. Fairbairn J., Chinese Go Poem #4 (First of two short poems by the lake), MSO, 2000

5. Pinckard W., Japanese Prints and the World of Go, 11. Scenes of Daily LifePrint 11-15. The Nine Old Men of Incense Mountain. Kiseido Publishing Company, 1992, 1995,  2000

6. Большая советская энциклопедия (БСЭ), изд. «Советская энциклопедия», М., 1969 - 1978, Том 6.

Бо Дзюи (Po Chu-I, Bo Juyi,

 
 
* * *